.
Отговор в тема
Резултати от 1 до 14 от общо 14
  1. #1
    Аватара на RoSKo0o0
    Регистриран на
    Jul 2009
    Град
    Варна, моретоо :)
    Мнения
    1 657

    Разликата между обич и любов?

    Добре... здравейте пак... още една тема към размисъл от мен. Сигурен съм, че преди е имало (почти де) такава тема, но ако я return-a ще ми се разбучат... Това не е от значение сега...

    Та... каква е разликата според вас между обич и любов?
    хЪх...

  2. #2
    Мега фен Аватара на Hilary_
    Регистриран на
    Feb 2008
    Мнения
    10 396
    За мен разликата е там, че любовта е първоначалната тръпка, а обичта е вече, когато нещата са "улегнали" ..

  3. #3
    И за мен любовта е в началото на връзката. Асоциирам я със страстта и стихийността на чувствата. Обичта, от своя страна, се появява след това. Обичта е далеч по-овладяно чувство. Мисля, че двойката /а и самата връзка/ трябва да са достатъчно узрели да го изпитат.

    П.С. Какъв е смисълът на тези теми, които пускаш? Какво печелиш, като научаваш какво мислят другите? Така или иначе ти си имаш мнение, което няма да се промени...подобни теми са безсмислени.

  4. #4
    Аватара на RoSKo0o0
    Регистриран на
    Jul 2009
    Град
    Варна, моретоо :)
    Мнения
    1 657
    Просто ми е интересно какво е мнението на хората. И, не... моето мнение би се променило при добре оформен коментар, в който има смисъл.
    хЪх...

  5. #5
    Голям фен
    Регистриран на
    Sep 2007
    Мнения
    592
    Всичко се обича -- колата, жената, храната, къщата. Обичта е свързана точно с това -- привързването към идеи, хора, материалното и нематериалното. Изобщо всичко на този свят може да се обича. Може да се сложи знак за равенство между обич и зависимост. А зависимостта е робство.

    Любовта, от друга страна, е онова нещо, дето блика от сърцето, независещо от хора, догми, идеи и блага, но изпълващо същността с блаженство. Това навярно обаче ще си остане нещо непознато за нас от този форум, както и за почти всички хора.

  6. #6
    Аватара на RoSKo0o0
    Регистриран на
    Jul 2009
    Град
    Варна, моретоо :)
    Мнения
    1 657
    Цитирай Първоначално написано от 1n5ub0rd1na73
    Всичко се обича -- колата, жената, храната, къщата. Обичта е свързана точно с това -- привързването към идеи, хора, материалното и нематериалното. Изобщо всичко на този свят може да се обича. Може да се сложи знак за равенство между обич и зависимост. А зависимостта е робство.

    Любовта, от друга страна, е онова нещо, дето блика от сърцето, независещо от хора, догми, идеи и блага, но изпълващо същността с блаженство. Това навярно обаче ще си остане нещо непознато за нас от този форум, както и за почти всички хора.
    Доста интересна гледна точка.
    хЪх...

  7. #7
    Супер фен Аватара на badsector
    Регистриран на
    May 2011
    Мнения
    2 117
    Цитирай Първоначално написано от Hilary_
    За мен разликата е там, че любовта е първоначалната тръпка, а обичта е вече, когато нещата са "улегнали" ..
    Нещо такова. Любовта е чистият израз на хормоните. Обичта се появява, когато свържеш живота си с даден човек. След време е възможно да се изроди в навик.

  8. #8
    Супер фен Аватара на NambyPamby
    Регистриран на
    Jul 2010
    Мнения
    1 594
    "Дните на вино и рози не траят дълго", сиреч, любовта по моите представи е нещо преходно. Може да трае година-две-три-десет дори, но в един момент просто си отива и се оказва, че нищо друго не те свързва с човека, с когото доскоро си си делял залъка, освен някаква първична похот. Въпреки това се чувстваш опустошен и жалък след нея и вярваш, че никога няма да има следваща любов, докато не дойде следващата.

    Обичта вярвам, че е вечна и сакрална, че се изгражда постепенно във времето, т.е е т.нар. зряла любов, че в основите й лежат уважението, доверието, жертвоготовността, приятелството... Обич е, когато и след 50 години брак продължаваш да обичаш да гледаш половинката си, докато спи и усещаш същия трепет и същата привързаност, като в началото(примерно).

  9. #9
    Супер фен Аватара на ivcheto0o
    Регистриран на
    Dec 2008
    Град
    Варна
    Мнения
    2 654
    За мен любовта е първоначалната еуфория и тръпка,а обичта идва по-късно,когато хората са се опознали достатъчни добре и нещата са по-сериозни.Любовта е преходна,но обичта не.

  10. #10
    Супер фен Аватара на badsector
    Регистриран на
    May 2011
    Мнения
    2 117
    Изразено в картинки :
    Любов -


    Обич -



  11. #11
    Супер фен Аватара на NambyPamby
    Регистриран на
    Jul 2010
    Мнения
    1 594
    ^ Пък колко мило ми става, докато се разхождам в парка или пазарувам в някой супермаркет и видя възрастни хора, които се държат за/под ръчичка, и си се радват един на друг, и си се усмихват, носят нещата на другия, отварят му вратата. Ей такива дребнички неща са супер разнежващи и те карат да се усмихваш широко всеки път, когато ги видиш.

  12. #12
    Супер фен Аватара на MojoJojo88
    Регистриран на
    May 2011
    Мнения
    1 114
    И обичта и любовта са преходни чувства.
    Любовта много често се бърка с първичната страст. За това и повечето хора, дори и тук, твърдят, че тя бива заменяна във връзката от обич. Не е вярно, хора. Любовта е едно, обичта е друго, страстта е съвсем различно нещо. Да, любовта е химия. Когато се влюбиш, има химично съединение между жената Х и мъжа У. Но това химично съединение не се разпада, когато мине определен период от време. То си остава. Просто страстта преминава в друг вид. Може да си влюбен и след 60 годишна връзка, но онова бушуване на феромони, тестостерони и други приятни хормони не е толкова силно, колкото е било в началото. Това не означава, че любовта си е отишла. Можеш да обичаш всичко. Всъщност всеки човек (хайде, почти всеки, да не слагам под общ знаменател) обича майка си, баща си, братя, сестри, баби и дядовци, приятели и т.н И всяка обич е различна сама по себе си. Не можеш да кажеш, че обичаш еднакво силно сестра си и приятелката си, по простата причина, че не ги обичаш по един и същи начин, защото между теб и приятелката ти има любов, а между теб и сестра ти има братска обич...там химия няма.
    В една дълга връзка, когато любовта си отиде, значи и обичта си е отишла. Остава само привързаността и уважението, но то не е равно на обич/любов.
    За това казах, че много хора се самозаблуждават по отношение на тези чувства. И когато си стигнал предела на връзката си търсиш оправдание да се разделиш с въпросния човек, защото си мислиш, че все още го обичаш. Но това не е обич, а навик, привързаност...
    Не знам дали го обясних добре, но предполагам, че поне някои, които наистина са били влюбени, ще ме разберат за какво говоря.

    Aut odit, aut amat mulier, nihil est tertium

  13. #13

    Регистриран на
    Jun 2011
    Град
    Between Heaven and Hell, between dreams and reality ...
    Мнения
    8
    Да си влюбен означава да обичаш сходствата, а да обичаш - да се влюбиш в различията..

  14. #14
    Като чувство , любота ми е чужда

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си