- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Разликата между обич и любов?
Добре... здравейте пак... още една тема към размисъл от мен. Сигурен съм, че преди е имало (почти де) такава тема, но ако я return-a ще ми се разбучат... Това не е от значение сега...
Та... каква е разликата според вас между обич и любов?
хЪх...
За мен разликата е там, че любовта е първоначалната тръпка, а обичта е вече, когато нещата са "улегнали" ..![]()
Изгубиш ли ме, губиш всичко!! ;]
Priceless .. <3
И за мен любовта е в началото на връзката. Асоциирам я със страстта и стихийността на чувствата. Обичта, от своя страна, се появява след това. Обичта е далеч по-овладяно чувство. Мисля, че двойката /а и самата връзка/ трябва да са достатъчно узрели да го изпитат.
П.С. Какъв е смисълът на тези теми, които пускаш? Какво печелиш, като научаваш какво мислят другите? Така или иначе ти си имаш мнение, което няма да се промени...подобни теми са безсмислени.
Просто ми е интересно какво е мнението на хората. И, не... моето мнение би се променило при добре оформен коментар, в който има смисъл.
хЪх...
Всичко се обича -- колата, жената, храната, къщата. Обичта е свързана точно с това -- привързването към идеи, хора, материалното и нематериалното. Изобщо всичко на този свят може да се обича. Може да се сложи знак за равенство между обич и зависимост. А зависимостта е робство.
Любовта, от друга страна, е онова нещо, дето блика от сърцето, независещо от хора, догми, идеи и блага, но изпълващо същността с блаженство. Това навярно обаче ще си остане нещо непознато за нас от този форум, както и за почти всички хора.
Доста интересна гледна точка.Първоначално написано от 1n5ub0rd1na73
хЪх...
Нещо такова. Любовта е чистият израз на хормоните. Обичта се появява, когато свържеш живота си с даден човек. След време е възможно да се изроди в навик.Първоначално написано от Hilary_
"Дните на вино и рози не траят дълго", сиреч, любовта по моите представи е нещо преходно. Може да трае година-две-три-десет дори, но в един момент просто си отива и се оказва, че нищо друго не те свързва с човека, с когото доскоро си си делял залъка, освен някаква първична похот. Въпреки това се чувстваш опустошен и жалък след нея и вярваш, че никога няма да има следваща любов, докато не дойде следващата.
Обичта вярвам, че е вечна и сакрална, че се изгражда постепенно във времето, т.е е т.нар. зряла любов, че в основите й лежат уважението, доверието, жертвоготовността, приятелството... Обич е, когато и след 50 години брак продължаваш да обичаш да гледаш половинката си, докато спи и усещаш същия трепет и същата привързаност, като в началото(примерно).
За мен любовта е първоначалната еуфория и тръпка,а обичта идва по-късно,когато хората са се опознали достатъчни добре и нещата са по-сериозни.Любовта е преходна,но обичта не.
^ Пък колко мило ми става, докато се разхождам в парка или пазарувам в някой супермаркет и видя възрастни хора, които се държат за/под ръчичка, и си се радват един на друг, и си се усмихват, носят нещата на другия, отварят му вратата. Ей такива дребнички неща са супер разнежващи и те карат да се усмихваш широко всеки път, когато ги видиш.
И обичта и любовта са преходни чувства.
Любовта много често се бърка с първичната страст. За това и повечето хора, дори и тук, твърдят, че тя бива заменяна във връзката от обич. Не е вярно, хора. Любовта е едно, обичта е друго, страстта е съвсем различно нещо. Да, любовта е химия. Когато се влюбиш, има химично съединение между жената Х и мъжа У. Но това химично съединение не се разпада, когато мине определен период от време. То си остава. Просто страстта преминава в друг вид. Може да си влюбен и след 60 годишна връзка, но онова бушуване на феромони, тестостерони и други приятни хормони не е толкова силно, колкото е било в началото. Това не означава, че любовта си е отишла. Можеш да обичаш всичко. Всъщност всеки човек (хайде, почти всеки, да не слагам под общ знаменател) обича майка си, баща си, братя, сестри, баби и дядовци, приятели и т.н И всяка обич е различна сама по себе си. Не можеш да кажеш, че обичаш еднакво силно сестра си и приятелката си, по простата причина, че не ги обичаш по един и същи начин, защото между теб и приятелката ти има любов, а между теб и сестра ти има братска обич...там химия няма.
В една дълга връзка, когато любовта си отиде, значи и обичта си е отишла. Остава само привързаността и уважението, но то не е равно на обич/любов.
За това казах, че много хора се самозаблуждават по отношение на тези чувства. И когато си стигнал предела на връзката си търсиш оправдание да се разделиш с въпросния човек, защото си мислиш, че все още го обичаш. Но това не е обич, а навик, привързаност...
Не знам дали го обясних добре, но предполагам, че поне някои, които наистина са били влюбени, ще ме разберат за какво говоря.
Aut odit, aut amat mulier, nihil est tertium
Да си влюбен означава да обичаш сходствата, а да обичаш - да се влюбиш в различията..