И обичта и любовта са преходни чувства.
Любовта много често се бърка с първичната страст. За това и повечето хора, дори и тук, твърдят, че тя бива заменяна във връзката от обич. Не е вярно, хора. Любовта е едно, обичта е друго, страстта е съвсем различно нещо. Да, любовта е химия. Когато се влюбиш, има химично съединение между жената Х и мъжа У. Но това химично съединение не се разпада, когато мине определен период от време. То си остава. Просто страстта преминава в друг вид. Може да си влюбен и след 60 годишна връзка, но онова бушуване на феромони, тестостерони и други приятни хормони не е толкова силно, колкото е било в началото. Това не означава, че любовта си е отишла. Можеш да обичаш всичко. Всъщност всеки човек (хайде, почти всеки, да не слагам под общ знаменател) обича майка си, баща си, братя, сестри, баби и дядовци, приятели и т.н И всяка обич е различна сама по себе си. Не можеш да кажеш, че обичаш еднакво силно сестра си и приятелката си, по простата причина, че не ги обичаш по един и същи начин, защото между теб и приятелката ти има любов, а между теб и сестра ти има братска обич...там химия няма.
В една дълга връзка, когато любовта си отиде, значи и обичта си е отишла. Остава само привързаността и уважението, но то не е равно на обич/любов.
За това казах, че много хора се самозаблуждават по отношение на тези чувства. И когато си стигнал предела на връзката си търсиш оправдание да се разделиш с въпросния човек, защото си мислиш, че все още го обичаш. Но това не е обич, а навик, привързаност...
Не знам дали го обясних добре, но предполагам, че поне някои, които наистина са били влюбени, ще ме разберат за какво говоря.