Отминали приятелства

[nomatterwho]

Да си поговорим... Колко от нас са били ужасно близки с разни хора или компании, всеки ден са излизали, говорили са си по телефона, но вече нищо не е така? Имам в предвид да сте имали най-добър приятел, който да много да сте обичали и накрая да сте се скарали брутално или да се е случило нещо, което да ви раздели и вече нищо да не е както преди.
Разкажете за бившите ви най-добри приятели, ако мога така да се изразя. ;d Какво се случи, защо вече не е така, кавга или просто отдалечаване? По-късно ще се включа в темата сега искам вашите истории. : ))

[Djuff]

Преди с някой хора доста често излизах, изкарвах си хубаво, но сега не е така.Нищо не се случи просто се отдалечихме.Преди всеки ден бяхме заедно сега най-много да си разменим 2-3 думи.
Не трябва много да се впечатляваш от това, че с някой си бил много близък, а сега се подминавате.Хората се променят, отиват си, идват нови и всичко си тече просто ей така

[Yoana]

Ами аз само за един случай мога да кажа, че е било загуба на ценен приятел. Не ми беше най-най-близката приятелка, но по някакъв начин бях свикнала с разговорите всеки ден, излизанията, на нея казвах неща от определено естество. Цялата история с кавгата и отдалечаването е - казах неща, които не й беше удачно да чуе, отказах да й се извиня, преструвах се на инат и, че не ми пука, и нещата тръгнаха надолу. Общо взето аз съм си виновна. Няколко месеца по-късно говорих с нея, не че трябва да ставаме приятелки,а просто да спрем с игнора и така. Сега се поздравяваме, разменяме си по 3-4 изречения и т'ва е. Аз съм се променила, тя също и в настоящето не ми липсва приятелството й, просто свикнах. След този случай обаче може би си взех поука да казвам и аз понякога "Извинявай", а не да очаквам винаги другия да го прави. И наистина, както казва Djuff - смяната на приятели и компании не трябва да те впечатлява. Все пак, за да откриеш този най-ценен приятел трябва преди това да си имал и кофти другарства, на фона на които вече това да се отличи.

[Blab]

Изключвайки детските игри и взаимоотношения, които се променят напълно естествено с порастването, не съм губила приятел. Моите намерения обикновено са сериозни и ориентирани към вечност.

Инак, разделила съм си пътищата точно с 1 човек, в началото на гимназията тя отиде в друго училище, а смяната на средата в тези години оказва най-силно влияние. Та, така. В момента не съжалявам за това, защото човекът, в който избра да се превърне тя, не ми е по вкуса.

//би ми било интересно да срещна детските си приятели и да видя в какви хора са се изградили, определено. Най-малкото ще е забавно.)

[lisi4ety]

Кхъ-кхъ, присъединявам се.
Бяхме супер близки, всичките й приятелки бяха скарани с нея. Близък за нея човек почина и всеки ден съм ходила до тях, да се разхождаме, да си говорим.
Две години по-късно станах свидетел на едно супер грубо и противно изказване по мой адрес. Тя очевидно не знаеше, че виждам какво говори..
Не сме говорили от 2009-та година.

Радвам се, че това се случи, защото това момиче се оказа доста.. неприятна личност.

[Auriss]

Аз пък като цяло нещо не мога да се задържа около хората - не че има някаква реална причина ,просто губя интерес и все имам нужда да се запознавам с нови и нови. Приятно ми е да ги опознавам и ,разбира се ,в последствие си запазвам приятелските отношения с тях ,но опозная ли ги ми стават безинтересни ;/ .
Иначе имах едно приятелче ,на което държах доста ,но вечно се карахме за простотии (основно неговите). Интересното беше ,че само аз от всичките ни общи познати го намирах за нещо интересно и всички ми се чудеха на акъла. Всеки ден бяхме заедно ,квото и да правим и с когото и да излизаме ,но постепенно си втръснахме - на мен от тъпотата му ,а не него - от постоянните ми забележки . Та сдърпахме се няколко пъти сериозно ,сдобрявахме се и накрая просто ми писна да се занимавам.
Сега като върна лентата назад осъзнавам ,че съм бил много тъп да не се усетя ,че ми е било 'развлекателно' (да го наречем) да съм около идиот и да ме дразни .
В момента е абсолютен no-lifer пред компа (което беше и честа причина да му правя забележки ,че се престарава с игрите ,особено когато закъснява за срещи с компанията щото разбозва CS) ,а като му чуя речника ме хваща срам просто. А като плюс е умствено деградирал и тотално неграмотен. Абе добре че така стана.

След този случай обаче може би си взех поука да казвам и аз понякога "Извинявай", а не да очаквам винаги другия да го прави.

Извинявай че ти наливам акъл ( ) ама никва поука не си си взела. Или си съобразявай думите според това човека колко му е нереално Егото ,или си запази мнението за себе си и да не ти пука.

[sToyAncHo]

Лятото се събирахме доста голяма компания, ама учението ни раздели :] Кой на лекций, кой на училище, кой на майка си в г*за и така... Но все пак това лято ще се виждаме (надявам се).

[slicky]

И аз така преди гимназията общувах с 1 хора,а сега с повечето от тях сме на здрасти-чао.

[whiteterror]

Преди с някой хора доста често излизах, изкарвах си хубаво, но сега не е така.Нищо не се случи просто се отдалечихме.Преди всеки ден бяхме заедно сега най-много да си разменим 2-3 думи.
Не трябва много да се впечатляваш от това, че с някой си бил много близък, а сега се подминавате.Хората се променят, отиват си, идват нови и всичко си тече просто ей така

Това за мене е необяснимо явление. Как хора, с които съм имал нещо общо в живота си, по един или друг начин, като ме видят на улицата ме отминават без едно "здравей" да кажат. Все едно сме напълно непознати...

[SmilezZz]

Мога да кажа,че съм губила два наистина ценни приятеля.. Не съжалявам за нищо,просто защото .... не знам..
С едната се познава(х)ме от много малки.. Седем години бяхме от един клас. Но после се преместих и сега не поддържаме такива взаимоотношения като преди..

С другата... Не знам какво стана.. Тя просто изведнъж се разсърди.. И когато реших да говоря с нея,излязох аз виновната.. "Не съм й дала време"..

[Fiction7577]

Преди с някой хора доста често излизах, изкарвах си хубаво, но сега не е така.Нищо не се случи просто се отдалечихме.Преди всеки ден бяхме заедно сега най-много да си разменим 2-3 думи.
Не трябва много да се впечатляваш от това, че с някой си бил много близък, а сега се подминавате.Хората се променят, отиват си, идват нови и всичко си тече просто ей така

++++++. И при мен се случи същото. Просто се отдалечихме, не се чуваме често, не излизаме вече. Като се видим, поздравяваме се, разменим няколко лафа и това е. Кофти ми е, че така се случи, защото наистина ми бяха добри приятели.

Все пак знам, че това, което съм им доверила, не биха злоупотребили с него.

[LoveChocolate]

Най-добрата ми приятелка .. постъпи много гадно с мен .. Беше постъпила в болница и от всичките й приятели .. аз 1 отидох ... и до колкото знам .. единствена аз отидох .. и така .. изписаха я и тя някакси спря да излиза с мен , спря да ме търси , спря да ми пише .. и не знам от къде се появиха тези нейни нови приятели .. но излежда са нещо повече ... щом тя успя да прекрати 11 годишно най-добро приятелство .. не знам как стана това .. нямам представа .. другия случай .. една приятелка си намери гадже и нас ни остави направо супер .. приятели много .. предатели двойно повече

[KumchoValcho]

Погледнете на нещата от тази гледна точка:
Някои хора си отиват, за да направят място за нови в живота ви.
Хората са вечно изменящи се същества, понякога някои хора е по-добре да си отидат, макар и да си мислите обратното. Такъв е живота. И това е хубаво, защото има още почти 7 милиарда човека по земята

[nomatterwho]

Вече и аз да си пиша в темата.
Някой спомена за приятелите от детството - имах много и наскоро започнах да си пиша с тях и се видях с една от най-близките ми приятелки до тогава на една спирка, чакахме рейс, возехме се заедно, не млъкнахме и до там. От тогава съм я видяла 2 пъти и не ме е поздравила.. Както е да е, това не е важно. :д
Та миналата година май месец ако не се лъжа се скарах с момичето, с което бяхме много близки и се познавахме още от детската градина. Ние бяхме три най-добри приятелки и просто реши един ден да каже как не можела да издържа, че сме я предавали, че се дразнела, когато сме излизали двете и така.. Бяхме в един клас и вече не сме и много малко пъти съм я видяла.
Сега най-добрата ми приятелка, с която си бяхме трите с бившата ми най-добра приятелка (ох да е*а приятелствата, да е*а) ми се сърди, защото си имам приятел, с който тя не иска да съм и се оправдава със съвсем други неща, абе както и да е. Не знам какво ще стане с нея, но свиквам, че идват хора в живота ми и си отиват и не трябва да съжалявам, защото имам още много път да вървя. : )