По-точно четири. Отнеха ми няколко години, но мисля че си заслужава да напишеш толкова много и то преди да навършиш 18 /обема се доближава до Властелина - около 1000 стр, а след няколко дни ще станат и повече/
Проблемът не е колко съм написала, колко труд съм хвърлила и какво ли още не - проблемът е, че това никой не касае. Казах на наще - "ми добре", на роднини - "ами... гот", на приятели - "може ли да я прочета кат те издадат /превод: Аве к'во ми се ***/
да, чувството е невероятно, неповторимо и унизително /в такива моменти разбираш кой държи на теб, в моя случай - никой и всеки си намира оправдание за това/
Даже се записах в клуб, за да общувам с откачалки кат мен , ама същата работа се оказа.
Та издателския, писателския и "продавам си душата" бизнеси се оказаха доста близки.
Може би писането трябва да оставя като хоби или вратичка за свалячите /"-Искам да науча повече за теб." "- И аз искам да науча повече за теб..." Pretty Little Liars /