Само аз ли не вярвам в love after love ?

3 години са си 3 години, не знам къв е случая ама... все си мисля, че чувства за 3 месеца не изчезват ей така. Не искам да те филмирам излишно, не знам каква е (била) ситуацията..

Има "нужда" да я вижда.. Никога не съм разбирала този род мазохизъм. Ходили сме 2 3 5 години и си оставаме приятели. Аз пък не мога да понасям нито мисълта, нито чувството, че човека, който съм обичала е с друга. И предпочитам да прекратя контактите си с него за известно време, докато не ми мине, докато не се примиря, докато не почна да приемам нещата.

Бях във филма с такъв вид мазохизъм, защото исках да "си останем приятели", защото го обичах и имах нужда да знам как е, какво прави и между другото да понауча харесва ли си някоя и т.н. А бях с гадже. И той ревнуваше. Даже ултиматоми имаше. И го успокоявах как всичко е приключило, как няма да се върна назад... което беше истина. Колкото и да не ми се искаше и да се чувствах по друг начин. И беше грешка да използвам (донякъде си беше използване) тогавашния си приятел.

И наистина не се върнах назад, дори след като зарязах гаджето си, който беше започнал да се държи като обсебен, задушаваше ме, притискаше ме, ревнуваше повече от.. нормалното и т.н.

Разбирам, че ревнуваш. И на мен ми се е случвало, може би пак ще ми се случи. Дразня се от бивши..

Ще повторя нещо, което написах и в един мой друг пост и което мисля, че е много правилно. "За да срещнеш някого (отново), трябва да си казал поне едно сбогом (на което другият е отвърнал с "почакай")"