Катастрофа...как се съвземате след това

[Chicharito]

Абе чудех се дали да ви питам ама и без това съм в сайта да видя кво ще кажете,ако темата не е на място преместете я.

Преди около 3 седмици катастрофирах с колата...не бях виновен аз,прибирах се след работа и отивах да видя новата си приятелка и на един светофар,който беше спрян,един изкочи от майната си (точно там на светофара има знак стоп и аз имам знак че съм с предимство) блъсна ме странично,на края на задната врата,завъртя ме и аз се ударих в една спряна кола...за щастие бях с колан и ми нямаше почти нищо,леки навяхвания,обаче колата...цялата е усуркана и смачкана...бая пари хвърлям да ми я оправят,но ще стане.Та въпроса ми е,вмомента едвам се качвам в кола,пак вече не ме е страх,но не мога направо да дигна 50...Просто постоянно следя странично да не ми изкочи някой и само някой да се появи правя едни маневри с който изкарвам акъла на хората...Аз съм от хората който определено са свикнали на висока скорост,този ми беше първия инцидент и съм още стресиран...Как вие се отървахте от страха при катастрофа?Имам чувството че вече няма да мога да карам кола нормално...

[whiteterror]

Аз не съм катастрофирал (да чукам на дърво), но имам една идея. Защо не покараш известно време извънградско, примерно на някоя магистрала, където със сигурност няма кой да те удари странично...

[ccdesigns]

Или някъде, където няма коли/движение/хора. Изоставени улички без хора - бол Отиваш на село и правиш няколко кръга. Това ми прилича на първия път, в който се качих в кола. Само дето аз бях притеснен като цяло. Да не направя някоя грешка, как да сменя на 2 или 3-та, как да върна една по-малко и така. Би трябвало да свикнеш с времето. Покарай някъде, където няма коли като за начало. Ако имаш свободно време скоро отиди на някоя уличка

[Chicharito]

Е то аз и сега карам,но го има тоя страх...отвратителен е ...

[ccdesigns]

Точно за това ти казвам да покараш някъде, където няма коли. Просто да посвикнеш без този страх.

[onestar]

Страхът ще си го има винаги. И две години да минат пак ще следиш странично да не ти изскочи някой от някъде.
Просто си дай време и самата мисъл за еветуален инцидент постепенно ще намалее.

[Seductress]

Преди 2 години ме блъсна кола, беше леко и нямах сериозни наранявания. Но после толкова ме беше страх по улиците, ходила съм от най-вътрешната част на тротоара, оглеждах се по 100 пъти на светофари и пешеходни пътеки, това продължи няколко месеца (2-3), сега нямам проблеми. Подкрепям горните мнения- покарай някъде, където няма голям трафик и вземи приятел да си говорите докато караш, няма да си толкова притеснен. Успех

[Biskfitka]

Преди почти 1 година,вторият път,когато карах кола дойдоха баща ми и сестра ми с нас (аз карам с дядо ми ) и дядо ми ме накара да карам по един черен път,а аз нямах почти никакви умения...иии да,влязох стабилно в храстите ;д не е толкова страшно,но пак е ПТП и добре,че спрях навреме...Следващите 2-3 пъти,когато минавах от там,не успявах да взема въпросния завой и чак година след това успях
Та имам в предвид,че когато мине време ще си караш спокойно ,както преди.
И аз мисля,че трябва да отидеш да караш някъде,където няма много коли и да се успокойш малко

[3oPuTy]

Честно казано трудно преминава този страх Или поне при мен е така.
Преди 2 години и половина един келеш за малко да ме смачка,както си вървях на тротоара,но за мое щастие се оттървах,но няколко метра по-напред тоя същия пикльо буквално размаза един колоездач и това точно пред даскало ... До ден днешен като съм в кола и се вдигне по-висока скорост от 90-100км/ч. (естествено говоря за извън града) и изпитвам огромен ужас,а видя ли колоездач пред нас си стискам очите докато не го отминем ... Отвратително е Всеки път си спомням как горкия човек прелетя на метър и нещо над колата и още 2-3 напред ... Почина буквално пред мен ... Целия беше натрушен,агонизираше,а тъпите лекари дойдоха и само казаха "Няма смисъл просто ... След малко ще почине ..."

[malkasladka]

Защо не отидеш на някоя баячка да ти прибае? На някой може да им се стори глупаво, но на мен ми помага! Успех!

[xoxi]

Преди около 2-3 години прегазиха едно куче пред очите ми. До днес днешен като видя куче да минава пред някоя кола и изтръпвам цялата, но предполагам, че след някоя и друга година ще се оправя поне малко.

[6amanago6ko]

блъскала ме е кола, все още си пресичам както ми е удобно падал съм с мотор 3 пъти и в трите случая след падането ме беше страх и едвам съм се прибирал, на следващия ден пак се качвах и бягах нанякъде. Шофирането иска концентрация, затова се концентрирай в дадената ситуация, а не като хванеш геврека да ти минават всичките спомени пред очите.

edit: гледай някой филм с коли и високи скорости. примерно initial D (игралния филм), бързи и яростни, да изчезнеш за 60 секунди, абе знаеш поне 2-3 филма. колкото и странно да звучи, без да подозираш се отразява на съзнанието ти. Успех : )

[Violenza]

И аз (да чукна на дърво) не съм катастрофирала досега, но преди няколко седмици за малко да стане. Прибирах се през нощта от една абитуриентска и отдалече видях, че има нещо на пътя, но изглеждаше точно като найлонова торбичка, малко преди да го стигна гледам аз таралежче (нямам идея как се е озовало на тази улица, защото наблизо има само блокове) и за да не го ударя, аз щях да се блъсна, но за щастие имаше място, а и колата ми е стабилна, та не стана, но и аз следващите няколко дена като карах бях нащрек.
Според мен твоят страх ще отмине с времето. Още ти е съвсем прясно и като си в колата сигурно постоянно се сещаш и я премисляш тази случка. Постепенно ще я позабравиш.

[Oblache]

Януари месец 2005 се бях разболяла и се беше наложило да ходим до Варна на изследвания. Майка ми тъкмо беше изкарала книжка и тя щеше да шофира. В колата бяхме също аз, братчето ми и баща ми, а пътищата бяха ужасни, адски заледени. Може би бяхме минали половината път, когато аз и брат ми заспахме. Събудих се от писъка на майка ми и баща ми, който й викаше да внимава. Колата се беше поднесла по леда, блъснахме друг автомобил от насрещното движение и накрая се спряхме в канавката. Всички бяхме извадили късмет и бяхме добре, особено баща ми, който беше счупил страничното стъкло с глава, но нищо му нямаше. След инцидента изпитвах огромен страх да се качвам в каквито и да било превозни средства, но с времето това отшумя, а на майка ми й трябваха няколко години докато пак седне зад волана. От тогава, за щастие, всичко е наред. Мисля, че просто ти трябва време да се съвземеш и после всичко ще си бъде както преди.

[mayaaa]

Е катастрофирал си преди 3 седмици. Как очакваш да караш нормално като е минало толкова малко време?!! Според мен с времето ще ти мине...