Трудът се оценява, мързелът - също.
Мх. По-добре да си скъсваш дупето от учене, когато е време и да оставиш добро впечатление в преподавателите и да изградиш някакво доверие в тях към теб, отколкото накрая на годината да се тровиш и да се чудиш откъде ти е дошло. Има и друго нещо - учителите също са хора, имат си своите проблеми и тревоги и се влияят едно 90% от емоциите и симпатиите си, когато те оценяват. Затова умението да знаеш кога да си държиш устата затворена или да проявиш разбиране определено не е някаква форма на подмазване, а по-скоро проява на интелигентност.

Научих още и че екипната работа е хубаво нещо от време на време. Продължавам обаче да си държа на идеологията, че ако искаш една работа да е добре свършена, трябва да си я свършиш сам.

Научих и че човек трябва да си търси правата, а не да мълчи и да търпи, пък било то и пред учител с не-знам-си-колко години стаж.