Здравейте, тийнове!

На 16 съм и както всеки човек на тази възраст имам проблеми с родителите ми. Баща ми е избухлив, дори прекалено избухлив. Майка ми има проблеми с нервите. Проблемът е , че при всяка нередност в семейството си патим ние с брат ми ( 11 годишен ). Стига се до бой много често, което наистина е неприятно (предполагам, че всеки, който е минал по този път знае какво е). Все още не могат да разберат, че в някои посоки се оправям сама и че трябва да ме оставят да се оправя сама. Откакто станах 2-ри клас винаги аз съм "черната овца" в семейството. Не одобряват всичко, което правя. Не искат да ме приемат такава, каквато съм. Не съм лошо дете, нито пуша, нито пия, нито излизам или ако изляза , то ще е за час/два, нито се държа непристойно или неприлично. Може цялото им това държание да е следствие от стреса в работата им.. Но .. редно ли е да изкарват целия си гняв върху мен или върху брат ми ? От няколко години вече търпя, но колкото повече пораствам , толкова повече нищо не ме задържа в нас. Когато ги помоля за нещо винаги бивам наругавана или изритвана. Почти всяка вечер плача, завита през глава заради цялото това ежедневие, защото наистина се уморявам от тях и от всичко свързано с тях. Не зная към кого да се обърна, тъй като и двамата имат връзки в целия град. Страх ме е. Не зная какво да правя и как да реагирам вече. Дори не искам да се прибирам след училище.
Ако някой е минал през същото нещо, нека сподели как преминал през целият този стрес или поне да ми даде съвет.

P.S. Знам, че проблемът ми не е от най - важните, знам, че има хора с много по - страшни проблеми, но за момента просто се чувствам толкова безсилна и изпълнена с омраза към родителите си, че .. не зная какво да правя...

Благодаря ви, предварително!