Трудни родители.

[bblue]

Здравейте, тийнове!

На 16 съм и както всеки човек на тази възраст имам проблеми с родителите ми. Баща ми е избухлив, дори прекалено избухлив. Майка ми има проблеми с нервите. Проблемът е , че при всяка нередност в семейството си патим ние с брат ми ( 11 годишен ). Стига се до бой много често, което наистина е неприятно (предполагам, че всеки, който е минал по този път знае какво е). Все още не могат да разберат, че в някои посоки се оправям сама и че трябва да ме оставят да се оправя сама. Откакто станах 2-ри клас винаги аз съм "черната овца" в семейството. Не одобряват всичко, което правя. Не искат да ме приемат такава, каквато съм. Не съм лошо дете, нито пуша, нито пия, нито излизам или ако изляза , то ще е за час/два, нито се държа непристойно или неприлично. Може цялото им това държание да е следствие от стреса в работата им.. Но .. редно ли е да изкарват целия си гняв върху мен или върху брат ми ? От няколко години вече търпя, но колкото повече пораствам , толкова повече нищо не ме задържа в нас. Когато ги помоля за нещо винаги бивам наругавана или изритвана. Почти всяка вечер плача, завита през глава заради цялото това ежедневие, защото наистина се уморявам от тях и от всичко свързано с тях. Не зная към кого да се обърна, тъй като и двамата имат връзки в целия град. Страх ме е. Не зная какво да правя и как да реагирам вече. Дори не искам да се прибирам след училище.
Ако някой е минал през същото нещо, нека сподели как преминал през целият този стрес или поне да ми даде съвет.

P.S. Знам, че проблемът ми не е от най - важните, знам, че има хора с много по - страшни проблеми, но за момента просто се чувствам толкова безсилна и изпълнена с омраза към родителите си, че .. не зная какво да правя...

Благодаря ви, предварително!

[stefko1996]

здр, съжалявам за развоя на събитията.Мога да ти помогна единствено като си излееш душата кажи какво ти е говори с приятели,кажи на родителите си за това как се чувстваш.Родителите са си такива повечето (благодарен съм на господ ,че моите не са чак толкова избухливи в повечето случаи.)Кажи им как се чувстваш.Сподели с приятелки.Повечето хора в деца в такива положения започват да пушат,пият НЕ ГО ПРАВИ.Но ако ти е писнало

(Психическо насилие

Психическо насилие са всички постъпки, които могат да попречат на развитието ти, на възможността да реализираш способностите си и да се справяш с трудните ситуации.

Когато някой те подценява, подиграва се с теб, заплашва те, държи се несправедливо с теб, отхвърля те или проявява друг вид лошо отношение той накърнява достойнството ти и нарушава спокойствието ти.)

Tова в от закона за закрила на детето


Гореща линия за помощ и подкрепа на деца

Тел. + 359 2 958 50 00



И ако все пак искаш да говориш с някои пиши ми съобщение да ти дам скайпа си излееш душата

ДАНО ДА СЪМ ПОМОГНАЛ АКО НЕ ИЗВИНЯВАМ СЕ!!!

[bblue]

stefko1996, благодаря ти! Пробвала съм да говоря с приятелки и т.н. , но те самите си признават, че не могат да разберат какво ми е изцяло. Техните родители са коренно по - различни хора. С тях може да се разговаря , докато с нашите .. разговорите протичат единствено с караници. Да кажа на нашите как се чувствам ? Пробвала съм.. Няколко пъти. Но тяхното мнение е , че съм прекалено глупава, за да ги разбера. Признавам, че и на тях не им е лесно , но не мисля, че собствените ти деца трябва да са отдушници на агресията ти. Говорих и с класната ми , преди време, но тя искаше да говори с нашите, което в нито едно отношение не би ми помогнало...Нашите не биха приели факта, че аз говоря пред хората за отношението им към мен ...
Благодаря и за номера , който ми остави. Мисля, че в скоро време ще го използвам. За пиенето, пушенето и т.н. съм твърдо против. Не мисля , че те ще ми помогнат с нещо, така че
Наистина , много ти благодаря!

[stefko1996]

ако мога да помогна с нещо ми пиши съобщение винаги съм на среща .Ако ти се говори в някои пак ли пиши.Успех чао

[Djuff]

Не им обръщай внимание, не им говори(е като те попитат нещо отговаряй с мили отговори;д], гледай да не седиш при тях за дълго[в една стая].

[ccdesigns]

Опитай примерно за 1 седмица да се държиш с тях максимално любезно и добре, ако продължават да ти се карат, спокойно можеш да използваш телефона написан по-горе. С други думи. За 1 седмица се дръж почти като роб и им помагай, помагай им да "премахнат" стреса от себе си по всевъзможни начини. След това им сподели за това и ги помоли да не правят повече така, кажи им, че не се чувстваш добре и ако продължават - казах го.

[WesCraven]

Виж,съжалявам искрено ,надявам се не си подложена на голям тормоз,но ако наистина са много гадни,гледай максимум да избягваш срещите вкъщи с тях.Стой си в стаята,излизай и така..Сега кой клас си?9?10? .. ако можеш да потърпиш примерно до 12 клас,после ще отидеш някъде в университет и ще си по самостоятелна и няма да ти мрънкат на главата..Не те съветвам много да говориш за социални и такива неща,защото не виждам какво могат да направят,най-много да вбесиш повече баща си и майка си..И още нещо,това постоянен тормоз ли е или на моменти?И имаш ли роднина с който да поговориш..Стринка,чичо,лел я,вуйчо и нещо такова?..

[bblue]

10 клас свърших. Това правя , почти не се засичаме, аз седя в стаята си и не излизам много, мноого от нея.Ами .. надявам се да мога... Макар че имам и други планове.. но Говорила съм с роднини, но никой по никакъв начин не пожела да ми помогне. На ден по 2-3 (4 макс) пъти... Не всеки път се стига до бой, но фактът, че ме обиждат и накърняват достойнството ми се отразява и на психиката ми , а не искам след известно време да стана изнервен или по - лошо - луд човек...

[rome0]

По принцип децата на такива родители са с някакви изкривени представи за живота и го приемат това за нормално и се примиряват, но виждам, че при теб не е така и че си съвсем нормална. 1. според мен, не ползвай номера, защото в България тази помощ е само официална и както казаха най-много да ги вбесиш повече..
другото, което мога да ти кажа е да се опиташ да погледнеш на нещата по друг начин да го приемеш това като предизвикателство.. и ако искаш да им кажеш как се чувстваш го кажи на техен език.. защото е ясно, че не говорите един език.. навлез в тяхната логика и така им наложи мнението си без да стигате до излишни конфликти.. Поне след определена възраст няма да се нуждаеш от тях и ще си самостоятелна, а свикнеш ли да се оправяш с такива хора, после ще ти е по-лесно и в живота, защото другата крайност още по-лоша т.е да те галят родителите ти 20 години и цял живот да се нуждаеш от тях
(знам, че е лесно да се каже, а трудно да се направи, но само толкова мога да ти помогна )

Успех!!

[Ssummerjam]

Хм, и аз не мисля, че ще има полза от социалните. Както казаха и преди мен - погледни на нещата от друг ъгъл, като предизвикателство. Това, което изтърпяваш в момента, ще те направи по-силна, ще си изградиш броня и ще станеш по-устойчива. След две години ще завършиш средно образование и ще можеш да се отделиш, ще имаш самостоятелност. Това е свързано с много трудности, но и ще бъдеш по-свободна. Може би ще ти се наложи едновременно да работиш и да учиш, което си е доста изтощително, но ако имаш нужната воля ще издържиш. С цялото си сърце ти пожелавам да постигнеш това, което искаш и въобще животът ти да тръгне в една по-добра посока.

[SpIdeR628]

...

[directing]

Избягвай ги максимално,следвай мечтите си и знай,че след време ще водиш самостоятелен живот.Сега е лятна ваканция,излизай по често,стой в стаята си и ги избягвай колкото се може повече.Няма смисъл да ставаш "изнервен човек" и да си тровиш здравето,защото те си изкарват нервите върху теб.Спокойно и помни,че някой ден ще си повече от тях.. Успех!

[titinkaa]

Иди за лятото при баба и дядо,поне малко да се отчуждиш и оттървеш от това ежедневие и този тормоз.

[bblue]

Много благодаря на всички за съветите Радвам се, че все пак някой откликна на проблема ми Да, наистина това за мен е едно огромно предизвикателство , защото по този начин се уча сама как да се справям с проблемите сега , а и занапред в живота. Пак ви благодаря, наистина! Много ми помогнахте.

bblue:
Здравейте, тийнове!

На 16 съм и както всеки човек на тази възраст имам проблеми с родителите ми. Баща ми е избухлив, дори прекалено избухлив. Майка ми има проблеми с нервите. Проблемът е , че при всяка нередност в семейството си патим ние с брат ми ( 11 годишен ). Стига се до бой много често, което наистина е неприятно (предполагам, че всеки, който е минал по този път знае какво е).


аз имам същия пробелм (с баща ми),майка ми е добре но винаги баща ми когато се ядоса си го изкарва на брат ми и мен (на 12 съм).Знам какво ти е..... и аз се 4удя как да се справя с него.и се стига до бой,което е най-тежкото нещо

[aleks4600]

И аз имам същия проблем , мама обаче е добра, тати е ужасен, на 14 съм и аз имам брат , на 10 е , но не винаги си го изкарва баща ми на него ,а по-скоро на мен...Обижда ме , че съм тъпа, влязох в най-елитното училище в града, а той не спира да ми го натяква...обижда ме и лошото е , че аз не мога да си трая и много се вбесявам.... мама току що ми каза,че ще се махнем от къщата след като ТОЙ ме наби за първи път. Беше ужасно ;( ама ми е по-гадно като ми крещи без причина и ме обижда или като не ми дава дори да говоря с момчета ... лошото е, че няма къде да отидем, понеже мама е от друг град, живеем в къщата на баща ми и не знам какво ще измисляме, но не издържам повече... към него изпитвам само омраза и искам да се махна, не искам да го виждам изобщо... лошо ми е, всеки ден е това...ужасно е и нямам с кого да говоря освен с мама.... и все си мисля колко готино ще ми е ако го няма!!!

[bblue]

Просто бъди силна и не му позволявай да те пречупи. Както казаха другите "приеми го като предизвикателство". Знам, че точно в този период от живота ти ще е най - трудно , защото навлизаш в пубертета , но стискай зъби и си мисли ,че 'скоро всичко ще свърши'.
aleks4600, подкрепяйте се с майка ти в такива моменти. Понякога това може да ти помогне.
Успех на всички , които имат този проблем. Наистина животът не е най - розов , но пък рано или късно всеки си получава това, което е заслужил Животът на никой не прощава.

[iiordanova]

Игнорирай ги. Живей си живота както на теб ти е кеф. Слушай родителите си,ама не ги взимай толкова присърце.