Според моя личен опит - да със сигурност. Вече от 20 дни не сме заедно (след 3 години) и от около седмица вече не ми е гадно! Още го обичам, но просто свикнах с мисълта, че не сме заедно, осмислила съм защо е така, направила съм си изводи, че от една страна така е по-добре, че мога да бъда(и съм) щастлива както с него така и без(това не означава, че ми е все едно, а че от някой страни ми е добре с него, а от други ми е добре без него, т.е. гледам добрата страна на нещата и се радвам на това, което имам). Трудно ми е да си се представя с друг, но нито планирам да си търся усилено, нито пък смятам да не се влюбвам отново. Просто си живея нормално и ако някой се появи, ще го опозная и би могло да се получи. Естествено е според мен, че не мога да си се представя с друг, все пак за толкова време си станахме доста близки и не може това да стане и с друг изведнъж, а с времето. Не знам как стана, но просто свикнах да живея без него и това ми се струва нормално, не ми липсва това, че сме се виждали всеки ден толкова, колкото хубавите моменти, когато сме били най-щастливи.
Ти от колко време си разделена с приятеля си?