Нов апартамент и носталгията.

[bloodyF]

Здравейте. Темата ми не е от най-смислените, но имам нужда да споделя с някого.
Живеем в сегашният ни апартамент (аз и родителите ми, апартамента е под наем де факто) вече 7ма година. Той е по-близо до центъра, до парка и ми е по-лесно да се виждам с приятелки.
Новият ни апартамент (вече напълно наш) се намира в края на квартал в града. До там има автобус-в 10 и в 4 следобяд. Отсреща има поля, където мога да се разхождам, апартамента е нов и уютен. С две думи освен местоположението му, всичко останало ми харесва. Нашите се влюбиха в него, защото е по-близо до работа/ училище и квартала като съседи е по-приятен, за разлика от сегашният.

Но кофтито е, че ще ми липсва мястото, където съм свикнала да живея, знам всичко къде е, всичко ми е наблизо и ми е подреден и организиран живота. А имам чувството, че като отида там и всичко ще ми се разбие на пух и прах.

Как да преодолея това чувство на носталгия?
Сама ще си декорирам стаята и ще помагам в декорацията на хола и кухнята.. Мислите ли, че ще е от някаква помощ?


// на който не му допада, да не коментира. моля.

[jghgh]

Да помагаш, и то колкото се може повече, в декорацията и доизкусуряването на апартамента определено ще ти помогне. Най-малкото така символично подготвяш новото си гнездо и психически по-лесно ще свикнеш с него, ако направиш максимално много неща по твой избор и по твои хрумвания - да си личи, че това ще си е твоето място.

Носталгията все ще мине някога, но повярвай, и аз съм се чувствала така. Винаги ми е харесвало да живея в квартала и като се изместих в центъра, всичко се промени. Трябваше (поне аз) да сменя училището и да свикна с всичко лудо и ново, което, уви, не ми и хареса. Е, при мен нанасянето в новия апартамент съвпадна и с някои ужасни неща, затова съм толкова негативна, но и до ден днешен не обичам чак толкова тази къща. (М/у другото, върнах се да си живея в квартала.)

Не казвам това за да те плаша, но споделям. Искам само да кажа, че се свиква с новото, стига да не е прекалено драстична и екстремна (негативна) промяна. Но ще свикнеш и дори може да ти хареса много. Важното е да не се откъснеш от приятелките ти и всичко, което обичаш (както се случи с мен), а всичко да си остане само на база местожителство.

[w0sh]

Такива промени са част от живота.

Не възнамеряваше цял живот да живееш на едно място, нали?

[PainMonopoly]

Това, което казваш за транспорта звучи притеснително.

Може би ще искаш да си осигуриш колело.

[amk933]

Относно транспорта:
Таксита?
Гадже?
Книжка скоро?
Приятели с книжки?

Все начин ще се намери.

Пренасянето е по-шоковата част и според мен просто ще трябва да мине време докато свикнеш и се приспособиш към новото място. С времето леглото ти ще спре да бъде чуждо, стените ще станат по уютни и т.н. До година-две-три всичко ще си е както по старому.

Успех с пренасянето и честито!

[bloodyF]

amk933, благодаря и мерси на всички отговорили.
Иначе имам колело и мисля да ходя в парка с него, т.к. пеша ще си е тежко (10+км в двете посоки).

Транспорта-като изключим ходенията до центъра, които ще стават с такси, училището ми е на няколко преки, което е +..

Книжка ще взема най-малко след 2 години, а нашите нямат възможност постоянно да ме карат някъде така че..такситата са вариант..

друг 'проблем'-как да се сприятеля с някои от съседите? квартала е смесен, но има доста студенти. от училището ми, не знам някой да живее точно там, но сигурно се намират хора..
в кооперацията има 2-3 семейства само, останалите живущи са студенти..
въобще да се опитвам ли да създам някакви отношения с тях?

[DarkTemplar]

Щом си в същия град, промяната не е чак толкова голяма. Номерът е да не драматизираш излишно. Казвам ти го като човек, сменил 3 различни жилища (че и градове), а скоро ще се местя в 4-то. Постарай се да си запазиш добрите отношения с приятелите, нищо че ще се виждате по-рядко. На новото място ще завържеш и нови познанства и вероятно ще си намериш още приятели (а може и някое гадже). Бъди оптимист, занимавай се с декорирането на новия ти дом и така.

Все ще има повод да се заговориш/запознаеш с някои от новите съседи. Просто бъди естествена и по-контактна. Няма от какво/кого да се срамуваш.

[Decu]

За заформянето на нови 'приятелства и познанства' сама ще усетиш и каквото стане... Аз лично никой не познавам от новия (вече от 2 години) квартал, не съм и ентусиазирана.
Промяната не е чак толкова страшна, даже евентуално може да ти хареса хаха! Аз за 2 години смених 2-3 апартамента (с майка ми) и е..интересно