Цитирай Първоначално написано от cranberry696
Аз не искам да звуча груба или отрицателно настроена против това, което си споделила. Попринцип се радвам, когато някой е щастлив по една или друга причина...дори и да не познавам човека. Често виждам хора, които си личи, че се обичат на улицата и им се радвам и усмихвам...радвам се на бебоците и на още много други неща, които виждам, докато се разхождам например....Но не знам какво да ти кажа в този случай, когато си с някой, всичко се обръща, почвате да балансирате, много неща стават общи в една песен се пееше "всеки има минало странно или срамно, но когато си с някого го делиш поравно..." Мисълта ми беше, че ако се обичате дори и с много трудности, заедно, ще успеете. Ако ли не...повярвай ми сама няма да можеш да се 'бориш' колкото и да искаш, колкото и да си силна, колкото и силно да го желаеш, рано или късно почваш да се уморяваш, да се колебаеш, да отстъпваш, да се предаваш...да страдаш.
В тази работа са нужни двама. Винаги са били нужни двама. Един е прекалено малко.
Подкрепям те,истинската любов е само споделената,другото е просто заблуда