Еми тя разликата в годините умствено не се забелязва,но просто той има много повече привилегии от мен/макар,че живее с родителите си и има неща ,за които ги слуша/.Аз не мисля,че ще се забравим през ваканцията,но той ще бъде тъжен/по някое време,защото не вярвам и той да не си прекара добре/,че не е с мен.Казва,че е свикнал да се виждаме често и обича присъствието ми,а ако не можем да се виждаме през лятото,тогава когато го приемат студент ще се виждаме по-рядко.И двамата искаме да сме заедно,но...онова,което видях миналата вечер и слабостта му някак си ми падна в очите.Сега само си представям как си говорим по телефона докато съм там и той реве и ме обвинява,защо съм заминала.Той ми обясни,че до сега не е имал толкова силна връзка/макар,че според мен просто е свикнал вс му гаджета да си седят в София /.

Знам,че съм прекалено взискателна,защото той постоянно ми дава от себе си,а аз...попринцип го наранявам.Нямате си на идея как сме се карали по телефона през тия няколко дена.Аз съм си била сменяла мнението за това дали ще замина или не.Е да ама то не зависи от мен,един път говоря с майка ми,на др ден ми казва обратното...

И преди са плакали за мен,попринцип го намирам за нормално,но не го очаквах от него...да се държи така въпреки,че наистина в семейството му са много несправедливи и всеки ден кво ли не му говорят.За това му се възхищавах и исках да съм като него,защото е много търпелив .Той на другия ден вече се беше оправил,но остана смута и неловкото мълчание от миналата вечер.Тази вечер аз от своя страна...при мен се случиха няколко изнервящи ситуации и по някъв начин сигурно си го изкарах на него и да си призная не за първи път ми се случва да се държа грубо,щом и баща ми прави егати забележките 'ако бях аз до сега да съм ти дал да разбереш'.