Скъсахме.Всичко приключи.С това сякаш и живота ми приключи.Не ми се прави нищо,не ми се живее,нито мога да спя спокойно,нито мога да изляза да се разсея мисълта за това ме преследва навсякъде,където и да съм каквото и да правя!В последно време спрях да излизам с приятелите си,прекъснах всички контакти заради него.Излизах само с него,чаках по цял ден само за да се видя с него,бях толкова влюбена и сляпа,че загърбих всичко останало и ето,че сега когато ме заряза заради една глупост се чувствам изгубена и по сама от всякога.Нямам истински приятели,нямам дори такива за забавление,каквото и да правя знам,че нищо няма да ми помогне освен времето... Лято е,време за купони,а аз седя вкъщи сама и тъжна,по това време трябваше да сме заедно,всичките ми планове бяха свързани с него,за миг дори не бях си помислила какво ще правя,когато него вече го няма...И ето,че този момент вече дойде,този път се разделихме окончателно,нито аз го потърсих,нито той мен...Осъзнах,че това е наистина краят и ще се опитам да го приема и асимилирам колкото се може по бързо за да ми е по лесно...Какво да правя с живота си,накъде да поема,кой и какво ще бъде стимула ми за живот,който ще ме кара да продължа напред?Всичките ми мечти,планове,желания,всич о в което съм вярвала и мислела,че ще стане се срина...рухна...Не смятам,че някой ще ме разбере или ще ми влезе в положението по простата причина,че повечето са някви непукисти...Аз обаче съм различна от тях,винаги обичам с цялото си сърце,силно и докрай!!!Затова винаги аз съм заебаната щото никога не оставям,винаги те мен оставят и се питам защо при положение,че давам всичко от себе си каквото мога и не мога,раздавам се и се разливам докрай,а получавам само гадории и накрая резачка!!!Правиш всичко за един човек-той се ебава с чувствата ти,прави се на интересен,когато вече спираш да правиш всичко за него и разбира,че те губи тогава забравя за държанието си и си разменяте местата-сега той прави всичко за теб...това е тинейджърската работа!Пожелавам ви по скоро да пораснете и да осъзнаете нещата.Приемам всяка раздяла много тежко и всяка една се е отразила и повлияла на живота ми по много гаден начин,но всяко зло за добро,да се надяваме,че е така.Ще цитирам нещо,което смятам за вярно и с което винаги се успокоявам,когато ми се случи нещо гадно и когато изгубя някой :
"Бог не ти дава хората, които искаш. Той ти дава хората, от които имаш нужда.Да ти помагат, да те нараняват, да те изоставят, да те обичат и да те направят човека, който е предопределено да станеш".
Надявам се все някога Господ да ми даде поне 1 човек,който искам...