Доверието и свободата трябва да се заслужат. Не може да се държиш като дете и да очакваш да се отнасят с теб като с възрастен.

И моите родители опитваха да упражняват прекален контрол, но успях да им покажа и докажа както техните грешки, така и своите възможности. След известно време, много нерви и караници успяхме да достигнем консенсус. Но промяна трябваше да има и в моето мислене и поведение преди да получа това, което искам.

Спри да се инатиш и се опитай да видиш и тяхната гледна точка. Ти си само на 14. Тревожат се за теб. Има толкова неща, които могат да се случат на наивно 14 годишно момиче и родителите ти се ужасяват от това. Напълно нормално е да не искат да те оставят сама за цели дни. Ако ти се случи нещо как ще си го простят?

Искаш повече свобода - спечели си я. Със зряло поведение, правилни аргументи в твоя подкрепа и никакво лигавене, циврене и детинщини. Защото не може днес да твърдиш "Достатъчно голяма съм за еди-какво-си", а утре да се глезиш като 3 годишна пикла пред мама и тате.

И най-важното - търпение. Не може да ти отпуснат юздите от раз. Доказвай се пред тях като отговорен млад човек и малко по малко ограниченията ще паднат. Но само ако можеш да им докажеш, че ти самата можеш да определиш границите на своето поведение.