Здравейте! Просто искам да споделя това, заради което изпитвам болка в момента. Всичко започна на 15 април, когато излезнах от болница, където имах престой от 3 седмици и тн.н.. Тогава разбрах, че моето момиче е направило опит за самоубийство (така поне твърди) , защото е смятала, че ми се е случило нещо. В същата вечер тя ми се обясни в любов, аз направих същото. И всичко беше перфектно. Пишехме си сърчица, целувки, прегръдки по скайп. Обаче проблемът беше, че между нас има голямо разстояние.Аз живея в един град, а тя в друг. Няколко пъти й предложих да отида до нейния град, обаче тя отказа. Започнах да се съмнявам... Беше ми кофти.. Тя ми казваше, че й е неудобно да се вижда с хора, които познава от скайп.. Окей, мисля, че я разбрах, обаче аз не й бях просто приятел, аз й бях гадже. Доста се съмнявах, че няма някое друго момче... Просто това разстояние ме убиваше.Няколко пъти й казвах, че се притеснявам дали всичко което си пишем по скайп, съществува в действителност.Тя ми отвръщаше с положителен отговор, обаче в крайна сметка винаги предлагаше да се разделим заради това мое съмнение.Писал съм й стихотворения и какво ли не съм й казвал. Вчера също си изразих болката пред нея, че не се виждаме, обаче тя ми каза, че не съм я разбирал, и каза, че ме къса.
Много съжалявам за това,че й го казах. Смятам, че тя беше моята принцеса, сродна душа и тн.н... Исках да изживея живота си с нея, обаче .... Та, като казах, че няколко пъти съм й предлагал да отида до нейния град, имах предвид следното.. Тя винаги казваше, че е заета или казваше някакви нелогични оправдания, а в същите дни през цялото време беше на скайп.
Просто исках да изразя болката си....