Падания (основно като бях дете) и съответно вечните ожулени колене и ръце. И счупвания на крак, на ръка, една камара навехвания и изкълчвания, хаха.Тва беше някъде до 4 клас
Имам един белег на левия палец от нож, който един приятел си подхвърляше и не помня как стана, но ме поряза дълбоко и така си и остана
Горните две бяха за физическото нараняване, за душевното е прекалено дълга тема, ама то там кой ли не е нараняван.
Темата ти е странна... Аз лично съм си махала месо 3 пъти със стакла (не нарочно разбирасе) просто съм падала... Като един от пътищата съм се спускала по хълм със стакла (който е здравата надолу а и аз бях с колело) назнам с какъв касмет не спуках гума . Не знам и с какъв акъл го правих но не наклоних инодолуслизах точно легнара и хванала колелото ... Можеше да пусна колелото и да се хвана някаде за да не продължа да падна но го даржах до края на баира . Бях в 1 клас ... Кракът ми беше така зле ... Добре че бях с една приятелка , та тя ме докара до къщи . 2-3 седмици не можех да ходя
Сега точно си спомням, че веднъж си бях на село и гледам две по-големи момичета се спускат по една урва с велосипедите си. Аз бях на около 6 тогава, и реших да пробвам.
Не знам точно как стана, но докато се спусках нещо изгубих контрол над кормилото и се забих заедно с колелото в една стена. Имах рани по краката (и двата), лактите, малко на гърдите и брадичката.
Аз също като малка мн. падах с колелото.Помня, че близо до нас имаше един баир и се спускахме с колелата един път карах права и паднах, търкалях се надолу...Беше ми разбит носа и си изкълчих крака така яко, че не мръднах от нас 1-2 седмици. Иначее съм си чупила ръката веднъж. Иии к'во ли още не съм правила и не съм се удряла...