Заключени в кутия.

[dimdim]

Не мога да обичам... или по скоро не мога да се влюбя. Мога да обичам, но пеперудите ги няма, пулсът ми не мърда. Преди се влюбвах дори само от поглед, е, все в идиоти, но от година +/- вече не мога. Болна ли съм? Как да обясня, че не мога да се влюбя в него? И когато му казвам, че го обичам все едно го лъжа,защото знам какво очаква от мен,а не мога да му го дам. Ще го нараня,ще ми омръзне,няма да съм само с него... Не искам да се случи така.
Искам съвет. Как да му обясня,че не умея да го обичам по този начин,че не мога да имам връзка с него? Просто съм си изключила копченцето с чувствата. Заключила съм ги в кутия.
И не зная къде е ключа.
Не знам дали ме разбрахте. Просто съм като камък. Разгонен камък.

[babity]

Не мисля, че има какво да направиш. Ако си романтичка, можеш да го напуснеш с идеята, че ако беше точния човек, щеше да има пеперуди и всякакви други модели инсекти в организЪма ти. Ако ли пък не, можеш просто да го отдадеш на това, че си пораснала/съзряла. Според мен не винаги има пеперуди и не можеш да спиш от вълнение и бла бла бла... Ако връзката ви е безоблачна, не мисля, че трябва да му даваш някакво обяснение. Какво ако утре ти омръзне? Ами ако ти му омръзнеш на него? Човек не е застрахован от нищо, и ако чувствата ти не са като преди, това не означава, че ги няма съвсем или че има нещо нередно.

[w0sh]

Човек е такъв, какъвто му е удобно да бъде.

Вместо да залъгваш нас и себе си, че не искаш да е така, както го описваш, по-скоро се опитай да го приемеш по оптималния начин.

Това че социума го приема за неправилно нямам никакво значение.

[Ssummerjam]

Хах, липсата на насекоми в стомаха не означава, че не го обичаш Не казвам, че го де, просто констатирам. С времето чувствата се променят.

[antifashionshit]

напълно окей си. уош го каза най-точно - не се интересувай от това, че обществото смята това за неправилно.

като съвет мога да ти кажа да се изясняваш с момчетата на един по-ранен етап, за да не си създава никой нереални очаквания. защото от тях най-много боли. а на него можеш да обясниш това, което обясни и на нас.

[forside1]

Е,веднъж да видя нещо което се случва и с мен, само че при мен е след дълга връзка с ужасен край.Всички спомени които имам и неща които проумях след нея просто ме отблъскват от всички момичета и така вече доста време.Не знам, дали при теб се дължи на нещо подобно ?

[dimdim]

Всъщност е нещо подобно,forside1,но не заради момче, а заради хората като цяло. Ще се изненадам ако срещна напълно искрен човек някой ден, а дори и да го срещна все ще се съмнявам. Освен това се дразня когато тръпката промива мозъка ми. Просто не виждам колко са гадни и глупави хората, които "обичам". Искам да съм влюбена, но мозъкът ми казва "STOP".

[aLLa]

Напълно те разбирам, миличка.
Аз се чувствам по съъщия начин от около.. 2 години. Ужасно е, все едно нямам сърце, все едно съм празна отвътре.. При мен това е резултат от грубото поведение на близки за мен хора, доста важни за мен личности от живота ми ме нараниха и разочароваха, както и единственото момче, което съм обичала.. Затворих се в себе си. Даже не знам, дали самата себе си обичам.
Като цяло това е доста нетипично за мен, не си го обяснявам, защото съм адски мил и чувствителен човек. И все пак.. не мисля, че някога ще се влюбя отново. Успокоява ме фактът, че това е някаква форма на самосъхранение

[badsector]

И аз имах една близка позната, която след многобройните си връзки вече не можеше да изпитва сериозни чувства. Според нея все мъжете са я наранявали, но на практика тя го правеше и после дори не си даваше сметка за това. За т'ва човек трябва да потърси вината в себе си, преди да обвинява другите.

[ivcheto0o]

Когато срещнеш точния човек искаш не искаш се влюбваш колкото и да бягаш и да отричаш.Съгласна съм с w0sh,ако положиш усилие можеш да се промениш,но това няма как да стане при положение че сама се навиваш че не можеш.

[Markuss]

Не мога да обичам... или по скоро не мога да се влюбя. Мога да обичам, но пеперудите ги няма, пулсът ми не мърда. Преди се влюбвах дори само от поглед, е, все в идиоти, но от година +/- вече не мога. Болна ли съм? Как да обясня, че не мога да се влюбя в него? И когато му казвам, че го обичам все едно го лъжа,защото знам какво очаква от мен,а не мога да му го дам. Ще го нараня,ще ми омръзне,няма да съм само с него... Не искам да се случи така.
Искам съвет. Как да му обясня,че не умея да го обичам по този начин,че не мога да имам връзка с него? Просто съм си изключила копченцето с чувствата. Заключила съм ги в кутия.
И не зная къде е ключа.
Не знам дали ме разбрахте. Просто съм като камък. Разгонен камък.

Твърде много очакваш от себе си. Влюбеността, любовта и тн. не са даденост, която се явява при всичките ни контакти с хора. Живей в настоящето, не се затормозявай с въпроси какво би се случило, понеже смисълът е нулев, а хора, които обръщат внимание на безсмислените неща се наричат глупци, а вярвам, че ти не си такава.

[dimdim]

Markuss,най-накрая нещо, което да ми свърши работа,мерси

[XTREMEFREERIDE]

Хорхе Букай - "Да се обичаме с отворени очи"
Елементарна психология. Чети.

[alice13]

емииии и на мен ми се е случвало. Може би просто не е подходящият.. или е... а просто има моменти в които не можеш да разбереш какво чувстваш..предполагам че ще отмине