Цитирай Първоначално написано от myHeartIsOnlyForYou
Съжалявам много...
В момента може да се каже, че и аз страдам преди 3 седмици дойде краят на 3-годишна връзка (въпреки че все още се надявам, че не е край за винаги). Може да се каже, че свикнах да живея така, но все пак го обичам точно толкова колкото преди
Мога само да предполагам обаче как се чувстваш след като тя дори не ти е обяснила причината...Все пак от колко време е така, т.е кога ти каза, че не иска вече да е с теб и т.н...
Може би един ден ще разбере, че поне това ти дължи и ще ти обясни, а дори може да размисли(тоест да се върне при теб)...Според мен всяко решение е предпоследно и казвайки "Никога повече няма да съм с теб" не можеш да предопределиш целия си живот. Не се знае какво ще се случи занапред...
Мисля че наистина заслужаваш това обяснение, но и да не го получиш не се отчайвай. Помисли си колко други неща има в живота, които те правят щастлив. Гледай на сегашното си положение като временно (а то със сигурност е такова, няма цял живот да страдаш) и направи всички неща, позволени на свободните момчета. В крайна сметка си помисли - какво не можех да правя докато съм с нея, за какво тя ме спираше/пречеше(ти даже си написал за едно такова).
Успех - всичко в този живот е преходно и минава - това се е случило с връзката ви, това ще се случи и с твоето недоумение за нейния край и тъгата ти
Наистина права си,спомням си когато тръгнахме с нея,какво ми бе казала..."искам човек до себе си,на кого да вярвам и да разчитам,когото да обичам",е имаше!!!Аз гадая вече и достигам до някакви отговори защо постъпи така,явно се е уплашила че нещата стават по-сериозни и е искала малко "свобода" но като се осъзнае че ме няма и ме потърси мен наистина няма да ме има,не искам вече никакви обяснения от нея вече,защото каквото и да каже тя ме предаде....