Основната ти грешка според мен е ниското самочувствие като гледам как се самонареждаш, какви картинки слагаш, все едно си пълен глупак, че искаш съвет... Също си много негативно настроян, все едно на 100% ще се провалиш. Вярвай в себе си и това е. Очаквай най-доброто, бъди подготвен за най-лошото и си гледай нещата, без да се влияеш от някакви други фактори.
И да се провалиш, това е урок. Колкото и да не можеш да сметнеш това за утешително, е факт. Един вид приемаш го като натрупване на skill, level, точки или както искаш там. Т.е. и да те отрежат, поне си взел ценен урок какво да не правиш повече и в каква насока да вървиш и се самоусъвършенстваш!


Няма да се повтарям с другите за това как да я поканиш, само искам да кажа, че да водиш разговор си е изкуство и слушай себе си. Говори и за себе си, не само да я разпитваш. Смисъл тя не е на интервю. Разбирам, че трябва да я накараш да се почувства специална и че се интересуваш от нея, но ако само й задаваш въпроси и тя ти отговаря, все едно зачеркваш себе си, и я поставяш да е по-важна от теб, а съответно тя пък не научава нищо за теб, защото оставяш впечатление на човек, който не е сметнал себе си за нищо специално и затова не говори за себе си. Така че добрият разговор трябва да включва обмяна на информация и идеи и от двете страни - разкажи за някое твое постижение, ако стане на въпрос, без да се хвалиш де. Просто разказвай интересни случки, питай нея за такива - напр. за конфузни ситуации (но не такива, които те унижават), изцепки при някакви купони и т.н.