- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- 03;27 - 25
когато робите
се отърсват
от прахта
от мухъла
от вятъра
на грозна леш;
тогава дишам.
гледам ги
с буря в очите
и, плюейки
тихите мисли
нямам нужда
от любовта
от надеждата
от нищо.
само когато
слепите
решат да
скъсат очите
и да открият
вътре сърцата
тогава живея
и викът ми е
най-сетне на вълк.
дотогава -
името ми е
тъгата на
лисица
кухотата
на празна
ябълка
и копелето на света.
You are welcome, 'дето се вика :р
тогава живея
и викът ми е
най-сетне на вълк!
...don't care what I've become but fear what I am becoming...