Да, безспорно е доста захаросано. Обаче само не разбрах защо се гордееш с това, че си недовършена личност и че ти е необходим някой, който да ти дава наставления и да ти сочи пътя в живота. Да си влюбен не значи да ставаш мекотело. Готино е да се събудиш до някой, който да ти помни името, обаче е гадно да се превърнеш в нечий сиамски близнак и да се увиеш около него като плевел... Яко е да имаш много свободно време и да се чудиш как по - захаросано и розовко да си представиш живота през твоята си розова захарна призмичка, ама фейс ит, в живота има и по - важни неща.