Немога в затвор тъй аз да живея

и отстрани за свобода да копнея

Искам любовта ми отново да се върне,

да съм с него той да ме прегърне.

Копнея дълбоко за своя любим пред залеза,морето двама да стоим.

Да гледаме звездите,да мечтаем

в обещание завинаги двама да останем.

Мечтая за моя миг откровен,

с моята половинка споделен.

Но ето ,че няма това да се случи,

ето че има кои да ме заключи.

Затворена седя и пиша,

от очите ми сълзи се стичат.

След накой друг век всичко ще свърши,

дотогава съдбата не ще ме прекърши.

Силна за винаги аз ще остана,

дори любовта след време да я няма.

Трудно ще бъде аз зная това,

но ще се боря дори след смъртта.

Любовта надделява и това аз го зная,

ще те намеря любими дори да те няма!

Обичам те,скъпи...това запомни

искам в този миг с мен да си ти.

Не ще те видя в близкия век,

как ще преодолея живота свиреп?

Свиреп,свиреп,но вървя напред

с цел да те настигна и да вървя до теб.

Ръка за ръка джама напред.

Към залеза жъзможно най-надалеч!