Здравейте , аз съм момиче от България (все още), но след съвсем малко време живота ми се преобръща на 180 градуса. Заминаваме със семейството ми да живеем в Чехия ,конкретно в Прага. Не ,че не искам .Знам ,че там животът ни ще е по-добър ,както на мен ,така и на цялото ми семейство. Но все пак съм тук от както съм родена. Участвам в мажоретен състав , с който мога да твърдя че сме били заедно ,както навсякъде в балгария,така и в чужбина . Също съм актриса в театъра в градът ни, и също имам невероятни приятели без които немога да живея има толкова много хора , толкова много неща, които ще ми липсват ,но не мога да направя нищо по въпроса .Мога само да бъда с тях за последно . Та питам хората ,които са изпитвали това мое чувство ... Как се справихте със всичко това, и на вас ли ви беше трудно да се разделите с обичаните хора? С времето свикнахте ли с живота си в чужбина и преодоляхте ли мъката малко или много ?