Поредната объркана любовна история..

[valeriageorgieva1]

...

[Auriss]

tl;dr

Не си и заслужава - трол е.

[Fur1ous]

Бах тия лесбийски истории.Може да е истинска бе.Почти грамотно написана тема.

[bbadass]

Знам, че това не е нито първата, нито последната тема и история за несподелена лщбов, но ми се искаше някъде да излея всичко, което ми се насъбра в последните две години... Разбира се няма да бъда напълно изчерпателна, но ще се опитам да разкажа висчко. Та така.. всичко започна преди две години, когато бях в 11клас. Имах връзка с едно момче, повече от 3 години, когато постепенно започнах да осъзнавам, че изпитвам чувства към една от преподавателките си в училище.. да, точно така- към жена. Започнах да я намирам за симпатична, да искам да я опозная, радвах се на моментите в които можех да общувам с нея, започнах да се интересувам от предмета и, но същевременно се чувствах ужасно, отвращавах се от себе си, не можех да се понасям, спрях всичките си контакти с приятели и съученици от срах някой да не разбере. Така малко по малко учебната година си отмина и дойде лятната ваканция.. Реших да замина за чужбина за 2 месеца, смятайки, че чувствата, които изпитвах ще отминат и отново ще си бъда онова нормално момиче което бях.... но за съжаление - не се получи. Когато се върнах, единственото за което копнеех беше да дойде 15 септември и отново да я видя. В начлото всичко вървеше добре, все още се прикривах добре, дори ми се отдаде възможност да и помогна в нещо свързано с училището в което се занимавахме само двете. Получих възможност да я опозная малко повече, да разбера нещо за нея.. Това беше най-хубавото ми време прекарано в училище. Бях толкова щастлива.. Но като в някой латино сериал, хубавите моменти не продължиха дълго.. напротив - обърнаха се на 180 градуса. Скоро след това най-добрата ми приятелка разбра, че съм влюбена в някого и като човек, който ме познава добре не и беше трудно и да разбере точно в кого. От там дойде първият ми проблем.. тя ми каза, че след като знае нещо толкова лично за мен, тя също ще ми сподели нещо - каза ми, че тя пък била влюбена в мен.. Аз го приех доста нормално и може би поради факта, че тя също прие моето толкова нормално, нещо в мен се пречупи. Вече не ме интересуваше дали някои ще разбере в кого съм влюбена и това беше най-голямата ми грешка. Не че хората, които разбраха не ме подкрепиха, но сред тях се намери човек, който реши, че "може да ми помогне" ... През годината между мен и учителката ми се появих накои проблеми , породени от мои глупости и леко детинско поведение от нейна страна, но неща който не бяха свързани с чувствата ми .. предпочитам да на започвам с подробности, защотото няма да ми стигне цяла нощ да пиша .. В крайна сметка отношенията ни се оправих и към края на учебната година нещата лека полека си дойдоха по местата.. Тук идва ролята на по-горе споменатия човек (момиче, което в последствие също се оказа влюбено в мен) .. и решението и да ми помогне. Тя, без мое знание, реши да изпрати смс на въпросната ми учителка и да и каже за чувствата ми към нея. Разбира се, последствията бяха катастрофални... Искам тук да спомена все пак, че въпреки любовта ми , никога не съм очаквала нещо да се случи между нас.. единственото което исках, е да имам едни нормални взаимоотношения с нея, ако можеха да бъдат и приятелски щях да съм най-щастливото момиче на света.. Та както и да е.. когато тя получи смса , реакцията и беше наистина много остра и за съжаления беше насочена към мен, а не към момичето което и изпрати съобщението. Та тя дори не можеше да ме погледне в очите.. след като разбрах за смса, разговарях с нейна колежка и приятелка, която също ми преодаваше и всъщност тя ми разказа за нейната реакция и за обвиненията и насочение към моята недискретност.. Аз дори нямах възможност да поговоря с нея, искаше ми се да можех да и обясня всичко, да и кажа, че нямам вина, че единственото което искам е да не ме мрази, но така и не можах, предполагам, че тя дори нямаше да пожелае да говори с мен. Мина доста време от тогава, аз завърших, записах се в университет, живота ми се промени, но така и не я забравих.. все още я обичам и нося онези недоизказани и недоизяснени неща в себе си .. Не знам какво да правя, мислех, че нещата ще се проментя, когато завърша .. и да те се промениха, но в отрицателна посока.. вместо да я забравя, а все още мисля за нея, започнах да губя апетита си, отслабнах с 11 килограма, изпадам в депресивни състояния от който все по-трудно и все по-трудно излизам, започнах да се самоизолирам, да нямам желание да правя каквото и да било.. Осъзнавам, че имам нужда от помощ, но не знам къде и от кога да я потърся.. Иска ми се накой да ме изслуша без да ме съди и обвинява...

Съветвам те да посетиш психолог, защото историята е оставила трайни отпечатъци в съзнанието ти и пряко се отразява на здравето ти. И да ти кажа да спреш да се връщаш назад във времето и да не мислиш за тази твоя учителка, няма да се случи просто ей така. Обърни се към психолог и гарантирам, че ще разрешиш проблема си.

[alice13]

съгласна съм с bbadass ... трябва да отидеш на психиатър..

[Nestlee]

Като сюжет за сапунен сериал!

И,даа, решението е психолог!

[shoael]

Първо - явно твоята учителка е голяма хомофобка. То че е странно е странно, ама би трябвало да се зарадва, че я харесва момиче /ддз, някво яко е/, отколкото да се държи грубо и да те игнорира. Все пак е учител и трябва да помага на децата, а не да ги докарва до депресии.

Второ - имаш кофти приятели, които те дънят и ти провалят живота, и ми странно как сте се събрали толкова хомосексуални на едно място и то без да искате.

Трето - писхологът наистина ще помогне. Ако родителите ти не са хомофоби като учителката ти, може и те да ти помогнат. Но внимавай, защото ако ще се обръщаш към тях трябва хубаво да прецениш дали ще ти помогнат или ще ти смачкат самочувствието още повече. Освен ако вече не си ги помолила за подкрепа, де.

И най-накрая наистина по темата... Любовта идва и отминава. Учителката ти е сгафила, не ти. Не знам защо се обвиняваш и се депресираш и изобщо не разбирам защо си проваляш живота и ставаш асоциална при положение, че нищо не си направила. Да - не е в нормите да харесваш същия пол, ама сме в 21 век и вече няма нормални неща и няма норми. Живей си живота, забрави за даскалката си, защото е тъпа овца и всичко ще бъде ОК.