Нормално да те привлича някакъв генериран в главата ти образ - непознатото раздразва любопитсвото, ново и различно е от сегашната ти връзка, която явно вече навлиза в някакви канали и най-вече въображаемата ти перфекционализирана представа за него. В живота често се случват такива мимолетни увлечения. Някои не им се отдават и не могат да ги преживеят в главата си, като този идеализиран образ запълва нуждата от мисълта за "голямата любов". Други не им се отдават, защото имат логично мислене и осъзнават първопричината за това увлечение и просто го оставят някъде в миналото си и дори го забравят след време. Разбира се има и хора, които действат изключително емоционално и се впускат в такива увлечения. При тях също има два основни варианта, след като изживеят първоначалната тръпка - идва ново увлечение, впускат се, пак го изживяват, пак им става скучно, пак ново и т.н. Обикновено краят го поставят, когато вече са на възраст, изхабили са се емоционално и търсят някаква сигурност и смисъл в живота си. В редки случаи впускащите се в увлечения се осъзнават по-рано какво представляват на практика тези забежки и защо се получават и могат да поставят край навреме.