"Нямам време да спра,да погледна любимата си в очите и да й кажа че я обичам..Нямам време да видя децата си колко са пораснали и да осъзная че те вече могат и сами...Нямам време дори да забележа колко сбръчкано е станало лицето ми и колко изморено е сърцето ми...Ще си умра без да имам време да се порадвам на живота..И сега се питам-Тогава,живях ли?..И живот ли беше?..."-това е просто опит за импровизация...Това мисля че най-често си мислят моите родители..

-I love my self,just the way God made me,body and soul...Body that serves me well,I can breath,eat and hug the people I love..Soul to dream,love and live..

-Бях птица..и можех да летя без никой да ме насочва накъде..И само вятърът от време на време затрудняваше полета ми,и все пак понякога го правеше по-лек..Ти отряза крилете ми и ми обеща че заедно ще се понесем на крилете на любовта...Но ти просто искаше моето криле,взе ги и ме остави сама на земята...

-Липсват ми времената когато бях дете и можех да си построя замък само с малко пясък...А сега вече всичко изглежда толкова трудно и невъзможно...