Първият ми приятел, бяхме 2г. и 6 месеца заедно, заплашвал ме е много пъти , че ще се убие , не искаше да следва, само ревеше , че ще го оставя и с него е свъшено, простотии. Много изцепки ми правеше, до разправии с нашите се стигаше. Денонощно и аз рев , и крясъци .
Много ми беше жал, но не го обичах .
Накрая просто аз се закучих в моята си среда, уча в София, в хубаво училище с хубави хора, както е и при теб , и събрах кураж да го оставя , с риск да ми тежи цял живот на съвестта.
Ама какво се случи, нашия още е жив, а минаха 2г. вече .
Майка ми от жал има брак с баща ми, той искаше да се самоубие последно на нова година, но сега всичко е наред.
А нейно бивше гадже се самоуби заради нея преди 3г. заради любовта им през ученическите години, тъй че, ако не друго , поне мога да потвърдя, че на приятелката наистина би й съсипало живота, ако този нещастник умре. Съвестта й няма да я остави .
А ако го обича - още по-малко.

Идеята е тя сама да осъзнае, че той й пречи и че той заслужава тя да го остави . Трябва да й повдигнете самочувствието и да й покажете каква е . За да избегнете евентуалното й съжаление й покажете, че и той е могъл да бъде като нея, но е избрал да се жалва и да тормози някой , т.е. не заслужава нейното съжаление , а заслужава здрав пердах от родителите му .
Предполагам, че сте се опитали да го правите, но в прав текст не става, заобиколно, да я насочвате - и така трудно, но има малко надежда.

Ако момчето е в училищна възраст , направо приказвайте с техните , има нужда от твърда ръка. Училищен психолох от неговото училище информирайте и помолете за съдействие .
Ако имате възможност де .
И заведете приятелката ви при психолога, убедете я, че има нужда от подкрепа.

Просто в случая има нужда от намеса "отгоре" , щом ти си в задънена улица ( просто съм сигурна , че си дал всичко от себе си + си умно момче) .