Привет, много интересен казус... Има две позиции, които смятам, че е нужно да се споменат:

1. Това е нейният живот и всякакви намеси са нежелателни, дори и да смятате, че й се отразява зле и е нещастна и т.н. Винаги имайте едно наум, че все пак не сте вие тези, които да се разполагат с нейната съдба, дори и да го правите от най-добри намерения.

2. Сега ще споделя малко опит от няколко подобни ситуации с мои близки приятелки. За съжаление ситуациите колкото са подобни, толкова са и различни, както и самите хора.

а) Подобен казус - набихме приятеля й и му казахме да не се е мярнал повече. Той се изкара адската жертва, а ние бяхме лошите... това момиче още не ни го е простило, макар и отдавна да заряза боклука.

б) Казахме на родителите - получи се много шекспирова драма, но дали родителите подходиха неподходящо, дали момичето просто искаше да се бунтува и срещу тях - не съм сигурен, но ефекта беше, че тя още повече се вкопчи в един мухльо. След време все пак се разделиха, но тя беше станала пълна развалина и имаше куп други проблеми, вкл. че не завърши гимназия с нас, а напусна последния срок...

в) Наранихме приятелката си умишлено. Звучи адски тъпо и зверско, но ще ви кажа какво направихме, макар и аз почти да не участвах, заради други причини...
Изфабрикувахме цяла история, че онзи колкото и да й се кълне, че я обича и ще се самоубива (това е някакъв лайт мотив на всички жалкари явно), всъщност още обича бившата си и се е виждал редовно с нея. Беше голяма свинщина, а нашата приятелка го прие супер тежко.. Да, разделихме се и тя беше толкова наранена и разочарована, че повече не пожела да го чуе. След време всичко беше окей с нея, но... винаги се сещам колко съкрушена беше тя и честно да ти кажа - подобен съвет не знам дали бих дал.

Затова и погледни от една нова перспектива - дали твоята приятелка не намира в него, в драмите около него и т.н. нещо, което търси или има нужда от него. И дали е удачно да искаш да я лишиш от това...