Здравейте, сигурно пак е някой от тези периоди на депресираност, но все пак реших да прочета какво бихте писали по този случай. С приятелката ми сме от 3 г. заедно, всеки по отделно имаше приятели и в случайност те се събраха по двойки, правихме купони ала бала, и тогава се започна... едните се разделиха, другите също, изпокараха се, компанията се разцепи, всеки пое по свой самостоятелен път, някои заминаха и извън България, други се промениха много от страна на характер, останахме си само аз и приятелката ми, от 1 г. насам е така и вече се носят думи от устата и като "нищо не се случва с нас", " и като излезем какво ще правим" "по добре да си седим вкъщи" . ..от тоя сорт. Май май изпускам нещата, но какво да направя... нейните приятелки я изоставиха така да го кажа и ако излиза е само с мен, аз пък гледам винаги да съм до нея да не се чувстава сама... но и това вече непомага..
Не съм родом от този град и някак си нямам приятели тук от детство, преди беше добре компания по 20 човека... сега 0. Да не говорим че пари няма.... но това е при повечето хора. Какво ли не се правили с нея, обиколили сме цялата област, града сме го пребродили по 1000 пъти, и тя все едно и също- "вече не се виждаме с други хора" като някво дете е братче няма ми близалката, няма ми столчето... баси, я драснете нещо