Не е като да търся съвет , можеби по-скоро изповед , не разбирам защо винаги попадам на най-обърканите и странни момичета с невероятно малоумен характер , смея да твърдя , че съм хубаво момченце , жените ме харесват , но явно не и тези 1-2 към които съм изпитвал нещо повече от ''обикновенното привличане на тийн възрастта'' , ебаси майката , разбира се ,че ще има приятел от няколко години , но все пак бързо и ставам близък , щото приятеля и е нещастник , но просто Тя неможе да го осъзнае и всъщност аз съм човека дето и помага и се отнася с уважение към нея.
Не разбирам и защо хубавите и достойни за уважение момичета , макар да са толкова малко , се влюбват в бездарници , които само ги дърпат надолу.Но всъщност.. май такъв е живота - пълен с нередности. ( :