Цитирай Първоначално написано от slabsym
ебаси майката , разбира се ,че ще има приятел от няколко години , но все пак бързо и ставам близък , щото приятеля и е нещастник , но просто Тя неможе да го осъзнае и всъщност аз съм човека дето и помага и се отнася с уважение към нея.
Същото, ама аз съм момиче. Глупаво, а? Още по-глупаво е, когато осъзнаеш, че ти си по-добър/а, ама никой друг не го осъзнава. Чак ти става досадно и депресивно, че си единственият човек, който го е разбрал и сякаш винаги ще си бъде така.