Привет уважаеми съфорумници! ...пиша, поради простата причина, че и днес се събудих с мисълта, която ме измъчва. И понеже тенденцията мълчанието да променя към по-добро не проявява ни най-малката искра на реалност, реших учтови да помоля за някой услужлив съвет.
Ще бъда макс. кратък, ситуацията е следната: Аз съм привидно стандартно момче 10-ти клас, любовта- 11 . Драмата се състои в това, че когато преди година се запознахме, тя предяви "интерес" към мен /впрочем към приятелите ми също до известна степен- а това какво ли значи?/ ...но аз не се чувствах уверен и готов. Част от ежедневието ми преди година беше писане, разговори и прочие с нея. Сега- не е. Въпреки, че това е логичното, спрямо всички закони, развитие на нещата предвид моето бездействие, именно сега се чувствам готов. А и надеждата ми се крепи на разни подозрения, че не съм и безраличен дори сега. Таа питам се, смятате ли че има достоен и разумен начин да й обясня всичко това, и най-вече да покажа любовта си. Питам си дали е правилно, при все сичката любов...