Здравейте

Не съм сигурна дали това, което ще Ви споделя трябва да ме радва или да ме притеснява. Ще карам направO. С приятеля ми ходим от 3 месеца, разбираме се много добре, приятно ни е един с друг, прекарваме всеки ден заедно. Въобще връзката според моите наблюдения се развива много добре! За 3 месеца обаче при положение, че се виждаме всеки ден и е имало интимности между нас, секс не е имало. Винаги сме стигали до момента, но никога не се е състояло самото събитие Усещах го, че ме желае, че ме иска, но той сам се спираше, защото си бил обещал да прояви воля (според мен цяло самонаказание) да издържи 1 година БЕЗ секс. И ок, колкото и на мен да ми се искаше се съобразих и викам добре, ще изчакам да минат тия 3 месеца и след това. Даже си мислех, че така е по-добре, тъкмо да се опознаем повече. И през цялото време и на мен, и на него му се искаше страшно много, но и двамата се спирахме. Желание имаше, усещах го просто!
И сега какво стана...мина 1 седмица от 3те месеца, които трябваше да чакеме. Връзката ни е все така хубава, но господина ми заяви, че на него секс не му трябва! Каза ми, че за него нашата връзка го удолетворявала така, както е сега без интимни отношения."Просто не ми се прави секс". o.O Добре, как така? Млади сме, имаме хубава връзка не от вчера, разбираме се, уж и двамата не мможахме да чакаме да го направим и изведнъж ти ми казваш, че не искаш да правиш секс с мен, приятелката ти?! Нима това желание се изпари толкова бързо, нима не ме намира за атрактивна повече?! Обяснението беше, че до сега всичките негови предишни връзки са били основани на секс и нищо друго, той искал нещо по сериозно сега, не искал да избързваме, страх го било нещата да не се променят по между ни след като го направим.
3 месеца как да е, okay. Но аз не възприемам една връзка за пълноценна без секс. До сега аз съм била само с един партньор, не оставаите с вечетлението, че едва ли не съм някое леко момиче и ми се иска нон стоп. Не! Просто държим един на друг, виждам, че и на него му се иска, мина достатъчно време, защо не?! Дали това, което ми каза е истина, че го е страх нещата да не се променят?! А според мен ако в началото на връзката секса го няма, тогава за кога да го чакаш? Това ме кара да се чуствам някак си унижена, отхвърлена от собтвеният ми приятел. Не е нещо, което ме кара да чуствам добре. Притеснява ме тоя факт и не мога да си го обесня. Какво бихте ме посъветвали? Да разговарям с него на тая тема или да го чакам докато му се преправи секс!?