Предполагам, че моята история е една от многото. За начало бих искала само да кажа, че принципно не съм от типа хора, които пишат по форумите за съвети, но напоследък не съм на себе си, а ето и причината за това. Не много отдавна срещнах едно момче, в което кажи-речи си паднах от първия път, но нещата са толкова сложни, защото той не е от моя град. Всъщност живее на окола 2 часа път и скоро ще се мести наново но горе-долу пак ще е на същото разстояние. Преди седмица се видяхме отново, по- скоро бяхме на купон заедно, тъй като той е приятел с няколко човека от моята компания. Аз се възползвах максимално от шанса си, като се опитвах да прекарам колкото може повече време с него без да прекалявам разбира се. Говорихме си много, често се усмихвахме един на друг,гледахме се в очите, даже останхме на саме заедно и двамата не млъкнахме (даже той хвана ръката ми по едно време, пристисна я в своята и започна да я сравнява, за да ми покаже колко е финна сравнение с неговата). Характерите ни са сходни и двамата сме от типа хора, които са много социални (особено той). На другия ден пак прекарахме целия ден заедно (но не само двамата, бяхме към 7-8 човека). Но противно на моето всекидневие, късметта ми изневери. Първо един от общите ни приятели им е разказал, че ме харесва, второ на 2рия ден бяхме отишли на боулинг, където имаше едно момче, което се познаваше с един от приятелите, с които бяхме и той дойде и започна да флиртува, при което аз се ядосах адски много, тъй като той бе от типа хора, който аз ненавиждам, а другото което ме вбеси за него, бе че започна адски много да обижда момчето което аз харесвам пред един тип и аз съвсем случайно ги дочух. Но това, от което ме заболя, бе че казано от тази противна невестулке бе чуто от моя "възлюбен". Пролича му, че му стана гадно. Когато отидохме да го изпратим на аерогата той ме гушна и ми прошепна нещо в ухото, което не успях да чуя, защото в същия момент някой натисна нечий клаксон, което заглуши всичко. Впрегнах всичките си сили да не се разплача,защото ми стана наистина много мъчно. Виждали сме се три пъти и не искам да го плаша, като му кажа, че го харесвам, тъй като почти не се познаваме. Не съм много сигурна, но той на всичкото отгоре май харесва някакво момиче , но наистина не знам. Иначе той е много мил,забавен и е имал сериозна връзка от разстояние. Опитвам се да се виждаме покрай общите ни приятели а и това лято той ще идва много към нашия град, но като цяло се чуствам като заблудена овца и наистина не знам какво да правя. Всяко мнение, ще е от помощ