Беше един,студен,зимен ден..Той седеше сам...отдръпнал се от цялата компания,слушаше музика,когато тя го погледна и видя нещата с истинските им думи.Той беше зле,нещастен,отхвърлен,сам тен.Тя се приближи към него,клека пред него,свали му слушалката и му каза,че всичко ще е наред..че всичко най накрая ще се оправя..Той я погледна с плувнали очи и не каза нищо.Челото и се допря до неговото и момента ,в който тя направи това,една сълза се търкулна по бузата му.Тя целуна сълзата,избърса следващата и прошепна тихо "Спри,недей..не си заслужава..не и за нея.."Той я погледна със сините си очи ,който казваха "...ти знаеш какво ми е ..не ме съди...".Тя го целуна...той отвърна на нейната целувка...
В този момент тя осъзна,че и пука за него..И че единственото,което иска е да го спаси...да излезе от това състояние..Всичко,започна като игра..преструвки...тя не знаеше нищо за него,просто искаше да е до него..та той беше слаб и уязвим...искаше да му помогне..накрая...Тя остана предадена,той се съвзе -дали с нейна или не помощ..Но той я нараняваше ,съзнателно и не съзнателно толкова много пъти..и всеки път тя му прощаваше заради този момент,в който видя човека в него...Тя се влюби..той не...тя е наранена..но този път...няма да замълчи и да прости...


...Ако съм объркала раздела,моля за извинение...