Превърнала съм се в егати непукиста... което е добре.

Все пак, като се замисли човек, рано или късно ще скъсаш с гаджето, ще си смениш работата, ще се скараш с някой приятел или животът ще ви раздели, ще падне пържената ти филийка с намазаната страна надолу, тъй че трябва ли да треперя за всеки бял кахър? Да се спасяват всичките, хич не ме боли вече. Излизам си с приятели, пък дали утре ще са ми приятели и как ще протекат нещата нека те да му мислят.

Чувствам се супер.