Ох... чаках тоя ден от цяла седмица. Направо камък ми падна от сърцето. Най-после ще заспя спокойно...

Сега след като вече няма за какво да стоя на тръни... мисля да се обадя на една приятелка и да се разходим като бели хора, без да й пълня главата с моите изтерични притеснения.