Окей. Така действа животът. Едни се борят, други се предават. Преди няколко дни получих нещо като "просветление". Да, всичко тръгна в положителна посока. Твърде далеч стигнах в изграждането на характера си, твърде силен съм, за да се предам. Твърде силен съм отново да ме съборят на земята. Изключително много работех по себе си, ще продължавам физически, а психически - почти съм готов. Но е по-важно, че знам какво искам от живота и не мога вече да казвам на лошото хубаво. Тя ми помогна много, голяма част от моето "преоткриване" го посвещавам на нея. Сега е мой ред да й дам заслуженото. Стига тя да иска.