Изключително много се дразня, че се държах така и съм изглеждала много незаинтересована и "много не ми пука за него". Пък той беше толкова мил, значи само той се грижеше за мен иии.. просто беше мил, което е много нетипично.
И после се срещнахме по-някъв най-неочаквания начин в 8ч сутринта и само здрасти, пък исках да отида да го гушна и да не го пусна никога, най-мразя да са толкова мили с мен не знам как да се държа и ми е неудобно и "се разплисквам по някакви излишни улици" ама точно!
Пък за първи път мисля наистина трезво и просто го искам, какъвто и да е, защо постоянно съм с нагласата, че ако сега ходя с някой трябва да е завинаги и той трябва да е единствения и всичко ме дразни и ако каже нещо което не ми харесва, е аут от класацията..
А ония епизод, наистина ме замисли и , че има някои неща, за които знаем, че ще са грешка и все пак просто ТРЯБВА да ги направим, защото ако не ги направим става като с мен не мога да го заменя с нещо друго, тъй като не съм го изживяла.
ИСКАМ да го изживея просто един път завинаги и знам, че не е за мен и че е просто дете, което се мисли за голям мъж и (риби) дори не знае кой е и толкова много се влияе, че чак е безхарактерен. И все пак ме привлича с нещо толкова неопределено, че ме съмнява някога да разбера точно какво е.
Демн мразя се понякога и се мразя и ме е срам, че се напих така и дори не се сещам какво ми е отговорил и аз какво съм говорила, а е важно! И всичко е шит. И нищо не се променя вече 4години..
// Добре че ми бъгна скрола да спра да пиша!