М'да, той се обади. Крещяхме си. Опитвах се да му обясня някои неща, а това ме уморява. Не е лесно, той гледа на всичко, което го заобикаля и чувства по различен начин.
Говорихме толкова много, казахме си толкова много неща. Говорихме и за миналото, а от него ни заболя.

От почти 2 години насам, днес той за пръв път каза "Обичам те". Не е за вярване колко прекрасно е да чуеш това, да го почувстваш... точно от него.
Просто... страхът от това да го изгубя сега е десет пъти по-голям. Не знам как ще се справя. По дяволите. Искам времето да спре и да не се налага да заминава... отново. По дяволите...

Аз си мрънкам, понеже в този час всеки друг, с който бих могла да поговоря, най-вероятно спи. А ти, читателю, можеш само да съжаляваш, че изгуби 30 секунди от скъпоценното си време в прочит на това.