Видях го най-после..съсипана такава се чувствам,и доста безсилна..
наистина нямам сили да се изправя пред него;
страх ме е да го погледна,защото знам,че ще му се изгубя в погледа,и всичко ще си обърне посоката,а не искам..сега е щастлив..
Как ме кара да се чувствам така,не знам..за бога..
А толкова го обичам..курец за мен -.-