ебати странните неща ми се случиха за по-малко от 2 часа. ама странно хубави, де.

скомърцано ми е. подозирам, че ше бъде бая тегаво, като изключим редовните простотии, че всеки сам си прави, квото си прави и трябва да си усмихнат и позитивен към останалите. в крайна сметка аз не отивам там да се забавлявам, а да МЕ забавляват. трябва да ме занимават с всевъзможни простотии и да не ми оставят глътка въздух да дишам, както и правото да избирам. просто в мига, в който ми изръсят простотия от рода "ти си решаваш" или "какво искаш да правим", и си представям как забухвам човека по главата с някой тиган. "искам да лежа в хамак на плажа, да пия Мохито и да пуша цигара след цигара, докато зяпам вълните". след като очевидно не можеш да ми го осигуриш и виждаш, че не съм на кеф и се държа тъпо - пренебрегни ми лиготиите, купи ми сладолед и изчакай да поблаженствам и да стана сговорчива, като през това време обмислиш къде ще ходим и какво ще правим, за да ми е ЗАБАВНО, ВЕСЕЛО и ИНТЕРЕСНО. много сложно. нема мърдане вече, и багаж трябва да стягам, ама май за рано сутринта ще го оставя тва.

той пък е тъпанар. и ме дразни. след седмица пак ще довтаса и ще се прави на ударен. проси си боя направо.