40GB = 37GiB
80GB = 74GiB
100GB = 93GiB
120GB = 111GiB
160GB = 148GiB
200GB = 186GiB
250GB = 232GiB
300GB = 279GiB
320GB = 297GiB
400GB = 372GiB
500GB = 465GiB
750GB = 697GiB
1000GB = 930GiB

Независимо как производителите оценяват размера на хардовете, то си е винаги тъпо да си купиш хард на който пише 250GB, и малко по-късно любимия Windows да ти съобщи, че всъщност са 232GB. Понеже нито на опаковката на харда, нито пък някъде из Windows пише нещо за начина на изчисляване - и на двете места има число, след което "GB". Т.е. и на двете места ни казва размера на харддиска в гигабайти.

Когато са решавали за първи път какво да пише на опаковката на харда, предполагам е имало дилема. Понеже 1мб = 1024кб, то второто число изглежда по-голямо и ако трябва да произведат хард 500мб (и по-малки са били) който да е реално 512000кб... голямото число ще отиде на вятъра, ще бъде скрито и търговски неизползвано. Затова им хрумнало, че могат да направят харда 488000кб и пак да го пишат 50гб. Що пък не? Нищо чудно ако го е измислил българин

Междувременно в последните години се заделя по някоя десетина ГБ като скрит дял на който се намира някакво резервно копие на Windows - от там да се инсталира по някакъв уж лесен начин. Аз тези гигабайти съм си ги взел обратно