Напоследък съм вдигнала ръце от баба и дядо, най-вече от бабинка, понеже в старанието си, често прекалява. Готви специално за мен - и ми праща, все прави разни неща, които обичам, в което няма нищо лошо, обаче всеки път, връщайки се от тях, са ми умалели ръцете, понеже мъкна някакви огромни чанти с храна. Все им се виждам недохранена и изнервена, а на мен просто ми омръзва да играя ролята на мило и добро прасенце. По едно време само един чифт дънки ми ставаше - ластични, при това. Най-голямата ирония е, че не живеят на село, а на ЦЕЛИ 15 минути от нас. И пари си заделят от пенсията, което смятам, че е ненужно, понеже нуждите ми са напълно задоволени. Почти всеки път нося нещо за почерпка и получавам смъмряне, че съм си изхарчила парите, ще кажеш, че една кутия сладолед примерно ще ме доведе до банкрут. Страшно съм им благодарна, най-вече за емоционалната подкрепа, която са ми оказвали и ми оказват, понеже без тях надали щях да съм същата. Колкото до девойката по-горе - най-нормалното нещо да се грижиш за семейството си. Повечето възрастни хора милеят за децата и най-вече - за внуците си, и дават мило и драго те да са добре. Върховна глупост е на 60+ да си все толкова глупав, колкото и на 20, и себичността и скъперничеството ти да вземат превес на разума(който в случая явно липсва).