Пожелах си да те имам този ден,
в прегръдките ти за последно да се барикадирам,
да се натитискам в теб до полунощ
и от устните ти аз любов да смуча.

Ти си торба завече,
не ще ли ти се по-далече?
Потта ти надушвам от далече,
гнойта ми се оттече!

В тишината на нощта магическа
да забравя за престъпваштата нощ,
за деня, когато накурузена
ще се чувствам. Все едно и еднакво.

Искам си те всека вечер
и мечтая си за нашето погребение...
Двама ни на болка ти обрече...
Майка ти после ме отще за вече.

Иван Гранев