Жал ми е , има намесена и връзка в историята , заради това слагам темата тук . Приемам и трол , и всичко ;д .
Та, първо да дефинирам действащите лица.

Майка ми е на 42 . Омъжена за баща ми , той е на 55 . Бивш алкохолик ( абе , още подпийва и прави проблеми , ама по-рядко , пиенето си е до гроб).От 16-17г. само живеят заедно , съвместен интимен живот нямат . Аз съм единствено дете. Спях/ и спя все още , като съм вкъщи , в една стая и в едно легло с майка ми , баща ми си спи отделно . Сега , понеже сме в къщата на село , тате си е сам вкъщи .
Аз съм на 17 , на есен - 18 . Имах до скоро успех 6.00 , майка ми ме буташе да кандидатствам в елитни университети , изкарах сертификати , всичко .
Тя има т.нар. любовник - нямам нищо против човека, готин е . Има голям бизнес , но майка ми е супер инат и вместо да взима пари от него , тя не взима ;д Не, сериозно , двамата само се комплексират един от друг и това им е там заигравката .
Майка ми има сестра - 1г. по-малка, тя си има стабилна работа , 2 развода , любовници . Едра жена е , все се заканва , че ще мине на диета и минава, ама ;д
Тя има щерка - братовчедка ми , на 15 . Учим заедно , тя е голяма глезла и само се дърви , иначе много добре се разбираме.
Майката на леля и мама - "Тихо, хората да не чуят" - гледа си градината , готви , чисти - по цял ден . Нерви се , като е разбутано . Патриархална жена.
Мъжа й ( дядо ми ) - той уж е шефа , много крием от него , вече е на възраст . Каквото каже , трябва да е закон ;д

В , да речем , селото - там сме аз, майка ми , леля ми , братовчедка ми , баба ми , дядо ми . В къщата ни - сега е само баща ми .

Майка ми .
Майка ми е в много дълбока депресия от много време, но сега се задълба последните 6м.
Работи като управител в един комплекс, но няма никаква работа там , никакви хора през лятото - тя не се гласи , не си работи по длъжността , не си говори с никого , освен с общите работници - млади момчета . Пълна скука е там . От време на време има да превежда разни неща и да урежда договори .
През останалото време- цъка проклетите ферми във фб - моята , на баща ми , нейната и на братовчедка ми . И само това .
Прибира се в нас - хвърчи за фитнес/кикбокс . Постоянно ни се заяжда , че не ходим с нея и че само ядем , и ще остане свине цял живот , и само се зъби , даже ми се сърди . И обяснява как всички се комплексирали от нея вкъщи , нвм. Аз почти не се прибирах , щото си стоя в София при приятеля ми .
Заяжда се на всички за всичко - баба ми я пита за храна, баба ми я кара да изчисти, леля ми идва да си говори с нея, братовчедка ми просто си яде - само се заяжда с всички и обяснява чат-пат колко са зле и непросветени .
С баща ми - само иска нещо от него , вярно, издържа го , гледа го , ама и тя е пълно мрънкало . На нова година се изпокарахме всички , баща ми искаше да се самозапали в къщата , беше обезумял накрая , щеше да ни избие , не ни разпознаваше . Тя обаче - седи и нарочно го дразни, като се прави на 6 без 10 и нарочно се бави , а аз умирам от ужас .
Верно, че той е идиот ама и тя го дразнеше много . Накрая в колата - ти тихо, че съм на косъм да ударя колата и да ни убия и двете .
Мислят си , че е минало , ама няма и на мен да ми мине, и на тях .
Баща ми инак работи при нея, тя му е нещо като шеф и той се комплексира малко от това, като хазартаджия и алкохолик се сещате, че прави изцепки - безотговорни - и майка ми само мрънка като негова майка .
Та, така де, аз също съм й дете . С мен същото . Всичко беше супер кеф, тя само върви и обяснява , как само мъже въртя , инак имам 6.00 , преподавам , щяла съм да ходя в Оксфорд или Единбург , и вече - всичко е кеф кеф. Да, ама на мен ми се гади всеки един път , в който тя го каже това на някой ,защото и преувеличава и т.н. Това и е като че ли единственото нещо , с което се фука .
И сега ме тормози , защото успеха ми не е 6.00 , и реално - не ща да ходя на майната си , защото там няма моята специалност . На всичкото отгоре , тя няма пари да ме издържа , а те първа трябва да тегли заем да откупува къщата ни , че е наследствена .
И като тръгна да го казвам- получава нерна криза, откача , разваляме отношенията .
Опитва се да живее моя живот, на баща ми , на всички наоколо . Своя не си живее . Нищо не прави .
Има връзка с човека .
С него са от 4г. Полускрита е , баща ми не знае, че зная.
Двмата само се карат за неща - що не вдигна телефона, що си на море с жена ти , що си спала в къщата на мъжа ти , с кого си на кафе, ама не е вярно , че си с него . ПОСТОЯННО, ЕЖЕДНЕВНО .
Накрая отиват 2 пъти в месеца ( щото в останалото време не могат да се виждат и са скарани ) , изчукавт се, тя се прибира мъртво гладна и се прави на велика . В сми , те се обичат, те не правят секс , не.
На 42 е , държи се като пубертет , само се заяжда нищо не прави ,губи си живота.
Искам да й помогна . Обяснявам й - айде, ше седнеш да учиш нещо , да прави - на нея само фитнеса й дай , поне там да ходи де .
Опитвам се да се издържам сама за да не й тежа .
Пушачка е . Баба ми ми обснява, че напоследък и много пие .
Опитваме се да се държим нормално, то тя само иска от другите и само се заяжда.
Ясно е , защото не се приема .
С приятеля й сега са скарани . И му звъни вчера , той вдига , тя - не ми вдигай бе , не искам да ми вдигаш .
И продължава да звъни . Той пак вдига . Тя - същото .
Беше много разтроена.
Всичко й се върти около него, нищо смислено не прави .
А тя самата се чуства зле от това.
Наоколо и няма хора с които да си говори .
А и финансово никак не е добре .
И говоря с нея спокойно, опитвам се да я подтикна нещо да върши , ама няма резултат .
И само ме изнудват с баща ми - майка ти ми каза, че сега искаш да учиш в германия - не, не искам - ама как не искаш , тва е най- уредената страна .
И двамата са абсолютни ноулайфъри . За баща ми няма надежда, той е същият гаден саркастичен трол като мене . Нищо не приема . А ме е шубе,че ако приеме , ще стане зависим от мен и моята компания ( което ми се е случвало поне 2 пъти с близки хора) , а аз не винаги мога да съм наоколо а и ме е страх заради алкохола му да не стане фал.
Той пък си няма никого освен нас, властната му майка умря (баба ми , беше супер пич инак, нищо че съсипа живота му ;д ) .
И така , в шах съм вече .
Иска ми се да ги изкарам навън , да подишат от живота.
Ама и на мен ми е трудно , след като не съм съвсем уверена , че това е най-добрият вариант.
Баща ми е социопат , а истината е , че и аз съм като него .
Искам да им покажа , че всичко винаги е прекрасно, независимо колко си болен и колко си зле . Ама те си искат да са нещастни и това е.

Сигурно много от вас са имали такива ситуации вкъщи . Това не е ситуация де , това е животът ми както го помня , и както си е и сега .
Та , някой ако има опит - дали ше отшуми критическата , какво трябва да се случи , за да се сетят, че има живот след 50 и , че никога не е късно да вършиш и да учиш нещо . То е ясно какво де .

Просто , ако някой се сеща за нещо умно по темата , нека да сподели .
Мерси за отделеното време.