Опитвам се , ама си има работа . Вярно е , че пък през почивката чат-пат и аз й бягам.
Какво да й кажа.
Прибра се , изкъпа се . Отидох до нашата стая - мамо , може да ли да взема едно лекарство - прави каквото знаеш.
- добре де , още ли ми се сърдиш за това, че не дойдох днес ( а още онзи ден й заявих, че няма да дойда )
- абе не ме занимавай бе, махни се , не те понасям, не мога да те гледам
- виж, нямаш право сега така да се държиш
- абе, не искам да те гледам бе, по цял ден само се ?оплакваш? - аз не си говоря с нея , не се оплаквам за нищо , явно се е объркала , чудела се е какво да прави .

Няколко пъти й обясних човешки, че не искам на фтинес и вече ме мрази , сега си седи сама и е една така омърлушена.
На мен ми писна да се унижавам да приказвам с нея и тя да се заяжда, като тръгна с добър тон, ще опитам по-късно, защото и аз съм човек, и аз се афектирам от такива неща.