Докато родителите ти сами не решат, че искат промяна в живота си и не запретнат ръкави да подобрят състоянието си, не можеш да им помогнеш. Въпреки, че си отрасла в подобна среда, от теб е станало човек. Съвестна си, оправна и умна си, учиш, работиш, живееш с приятеля си и въпреки, че си на сравнително крехка възраст, си станала абсолютно самостоятелна. Съветвам те да продължиш в същия дух, да си живееш живота и да мислиш най-вече за себе си. Гледай максимално да разредиш контактите си с вашите, така или иначе, съдейки по написаното, им е все тая дали ще те виждат, или не. Посещавай ги, срещайте се, обаче недей да се задържаш много-много, 'щото те товарят излишно.