Сърцето претръпна и виното свърши,
напълни се стаята с дим от цигари...
Защо ли душата все още се гърчи
от хиляди болки на раните стари?

Поряза я сякаш стъкло от бутилка-
спомен мъгляв се промъкна коварно
и впи се в плътта ми, сега съм безсилна,
ни винОто помага, нито цигари.

Тровя си тялото, тъй както животът
в мен бе без милост отровен...
Душа на парчета, душа тъй сиротна...
почерня я тежък спомен любовен.

Преглътвам сълзИте с нова бутилка,
стона болезнен с цигара сподавям,
С какво да отмия онази горчилка
от спомен за тебе, която остава?